Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
Денвър се наведе по-близо до пакета.
— Бил е изхвърлен на брега ли?
Пит поклати глава.
— Не, аз доплувах до него отвъд прибоя и го взех.
Денвър изглеждаше озадачен.
— Плували сте отвъд прибоя на нос Каена? Не мислех, че е възможно.
Хънтър изгледа проницателно Пит.
— Може ли да видя какво има вътре?
Пит кимна и извади цилиндъра от калъфа, без да се притесни от влажните песъчинки, които се поръсиха върху масата. После му го подаде.
— Жълтият цвят привлече погледа ми.
Хънтър взе цилиндъра и го вдигна, за да го покаже на останалите.
— Разпознахте ли го, господа?
Мъжете кимнаха.
— Явно, че никога не сте служили на подводница, господин Пит. Иначе щяхте да знаете как изглежда една капсула за съобщения. — Хънтър остави цилиндъра на масата. — Когато някоя подводница иска да остане под вода и да поддържа връзка с надводен кораб, който я следва в килватера й, съобщението се поставя в такава алуминиева капсула — докато говореше, той внимателно свали жълтия пластмасов калъф. — След това капсулата, заедно със закрепен към нея маркер с червена боя, се изхвърля през корпуса на подводницата посредством пневматична тръба. Когато капсулата стигне до повърхността, боята бива изпусната от маркера и оцветява няколко хиляди квадратни метра водна площ, за да бъде забелязана от плаващия зад подводницата кораб.
— Фината резба на капачката — вметна бавно Пит — е направена машинно, за да не допусне теч под огромното налягане.
Хънтър изгледа питащо Пит.
— Прочетохте ли съдържанието?
— Да — кимна Пит.
Нито Боланд, нито Синана, нито Денвър доловиха болката и отчаянието, което изпълни очите на Хънтър.
— Ще ни опишете ли какво сте видели? — попита Хънтър, знаейки с ужасяваща сигурност какъв ще бъде отговорът.
Изминаха няколко секунди, в които на Пит мислено му се прииска никога да не беше виждал проклетата капсула. Още едно последно изречение и щеше да се махне от тази потискаща атмосфера. Пое си дълбоко въздух и заговори бавно:
— Вътре ще намерите бележка, адресирана до вас, адмирале, както и двайсет и шест страници, откъснати от корабния дневник на ядрената подводница „Старбък“.
2.
Следващите редове представляват извлечение от бележките на командир Дюпри, придружено с разсъжденията върху тях на адмирал Хънтър:
Няма никакво обяснение за ада през последните пет дни. Единствено аз съм отговорен за промяната на курса, който доведе кораба и екипажа ми до един, както безспорно изглежда, необикновен и безбожен край. Извън това аз мога само да опиша, доколкото съм в състояние, обстоятелствата, причинили бедствието, защото умът ми не функционира както трябва.
Фактът, че Дюпри не е бил в състояние да командва умствените си способности, е удивителна изповед на човек, чиято репутация беше изградена върху ум, наподобяващ изчислителна машина.
На 14 юни в 20:40 часа ние навлязохме в гъст облак мъгла. Малко след това, докато морското дъно се намираше едва на десет фатома1 под кила ни, експлозия разкъса носовата ни част и бучащ порой вода нахлу в предния торпеден отсек, заливайки го почти мигновено.
Командирът не разкрива, ако е знаел, дали експлозията е дошла отвътре или отвън корпуса на „Старбък“.
От целия екипаж двайсет и шестима имаха късмета да загинат в порядъка на секунди. Надявахме се, че тримата, намиращи се на командния мостик: лейтенант Картър, матрос Фарис и Метфорд са успели да скочат преди подводницата да потъне. Трагичните събития доказаха противното.
Ако, както посочва Дюпри, „Старбък“ е плавала на повърхността, изглежда странно, че Картър, Фарис и Метфорд не са могли да скочат от мостика и да се гмурнат надолу за по-малко от трийсет секунди. Немислимо е Дюпри да е затворил люковете и да е оставил хората в ръцете на съдбата. Немислимо е също, че не е имало време да бъдат спасени — едва ли „Старбък“ е потънала като камък.
Междувременно ние затворихме херметически всички люкове и вентилационни отвори. След това аз наредих да се изхвърли всичкия баласт и рязко издигане чрез стабилизаторите. Но беше вече късно — шумът от разкъсващ се метал подсказваше, че подводният съд вече пори водата с носа надолу, към морското дъно.
Естествено е да се допусне, че с изпразнени баластни цистерни и с нос, потопен едва на дълбочина четирийсет и осем метра, кърмовата секция на дългия деветдесет и седем метра корпус е могла все още да издържи над повърхността. Но подобно нещо не се е случило.
1
Фатом — мярка за дължина, равна на 182 см. — Б.р.