По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Кени отпи от бирата, сетне наклони гърлото на бутилката към нея.
— Гола ли сте под това?
Златистокафявите очи заблестяха в безброй оттенъци на изумлението.
— Разбира се, че не.
— Моят приятел има твърди правила и едно от тях е, че не можете да влезете облечена във ваната.
Очите й проблеснаха развеселено.
— Не е нужно приятелят ви да узнава за това, нали? – Изведнъж пръстите й върху колана застинаха. – А вие гол ли сте?
Кени отпи още една глътка и я изгледа невинно.
— Виждате ли, това е едно от онези неща, за които една американска лейди никога не пита, тъй като се подразбират от само себе си.
Тя се поколеба, после развърза колана и остави халата да се скупчи върху плочките.
Кени едва не се задави. Право там, в бълбукащата вода, една определена част от тялото му тутакси оживя и щръкна.
И не беше заради банския й костюм – бял и доста скромен цял бански, отпред с преплетени ирисови стъбла. Не, всичко беше заради тялото, което обгръщаше. Тази лейди определено не се втурваше към банята, след като добре е похапнала, за да пъхне пръст в гърлото си, какъвто навик имаха някои от бившите му гаджета. Лейди Ема притежаваше тяло на истинска жена с чувствени извивки на бедрата и възхитителни гърди. Когато един мъж е в леглото с нея, нямаше да му се налага да проверява дали всичко си е на място.
Кожата й беше безупречна и млечнобяла. Краката й бяха малко къси, но стройни и изящно оформени. И гладко избръснати. Кени се изпълни с облекчение, когато ги видя, защото човек никога не можеше да бъде сигурен с тези чужденки. Преди три години бе преживял неприятна изненада с една прочута френска актриса.
Въпреки закръгленостите на нужните места, той забеляза, че всичко в лейди Ема бе стегнато и твърдо. И въпреки че не се занимаваше активно със спорт, единствените части, които се полюшваха, бяха точно тези, на които им се полагаше. Явно велосипедът бе свършил отлична работа.
Тя си бе сложила червило, но в нежнорозов оттенък, а не яркочервено, което беше добре, защото навярно нямаше да успее да понесе някоя ярка окраска и неминуемо щеше да изгуби контрол. Младият мъж заключи съвсем основателно, че лейди Ема е въплъщение на една от шегите на природата. Да се надари с такова лице и фигура една жена с маниерите на фелдфебел! Всевишният сигурно доста се е посмял.
Той взе бирата, която я очакваше – макар и за миг да не вярваше, че тя ще я изпие – и й я подаде. Тя се запъти към него с енергична, стегната крачка и раздразнението му се завърна. Имаше вид, сякаш се канеше да освобождава Китай от комунистите, а не да отмаря в джакузи. Явно тази жена нямаше никаква представа как да го дава кротко.
Дамата се отпусна във ваната във възможно най-отдалечения край от него. Само след минута от бълбукащата вода се подаваха само раменете й и чифт тънки бели презрамки.
— Ние сме на сянка – изтъкна Кени, – така че може би не е зле да свалите шапката, освен ако не се притеснявате твърде много за… сещате се за какво.
— За какво?
— За плешивината си – заговорнически снижи глас Кени.
— Не съм плешива! Откъде ви хрумна подобна глупост?
— Всеки път, когато ви видя, шапката е залепнала за главата ви. Съвсем естествено е да го предположа.
— Просто харесвам шапки.
— Предполагам, че те са верни приятели на хората с оредяващи коси.
— Моите коси не са… – Тя завъртя очи, сетне със замах захвърли шапката. – Имате доста странно чувство за хумор, господин Травълър.
Но той не я чу, зяпнал запленено короната от пухкави светло карамелени къдрици. Те бяха толкова меки и лъскави като коприна, че за миг Кени забрави какъв трън в задника беше притежателната им. Ала този миг тутакси отлетя, щом тя заговори.
— Трябва да обсъдим дневния ред за утре – обяви делово.
— Не, не трябва. Ще пиете ли тази бира, или само ще я държите? И между другото, казвам се Кени. Всякакво друго обръщение ме кара да се чувствам като учител – не се обиждайте.
— Добре, Кени. И моля те, наричай ме Ема. Никога не използвам титлата си. Всъщност това не е титла, а по-скоро почтително обръщение. – Тя поднесе гърлото на бутилката към устните си, отпи щедра глътка, без дори да потръпне, и остави бутилката до ръба на ваната.
— Направо не проумявам защо не използваш титлата си – удиви се Кени. – Да имаш титла, е единственото хубаво нещо в това, да си британец.
— Е, ние не сме чак толкова лоши – усмихна се тя.
— И как си получила титлата?
— Моят баща беше пети граф Удбърн.
Той се замисли за миг.
— Струва ми се, че дъщерята на граф… спри ме, ако прекалено си пъхам носа в лични дела… но съм изненадан, че член на кралското семейство е принуден едва ли не да брои всеки шилинг.