По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Бихте ли искаш да ви помогна? – попита, когато повече не можеше да издържа.
— О, мога и сам да платя.
— Нямах предвид това. Бихте ли искали да ви помогна с избора?
— Виждате ли, тъкмо в това е цялата беда. Вечно позволявам на някой друг да ми избира ключодържателя.
Ема имаше чувството, че ръцете й ще се откъснат от раменете.
— Господин Травълър, наистина вече трябва да вървим, не сте ли съгласен? Не е ли по-добре да оставите тази покупка за някой друг път?
— Предполагам, че бих могъл, но нищо чудно да нямам толкова добър избор.
Търпението й окончателно се изчерпа.
— Много добре, тогава! Вземете онзи с каубоя.
— Наистина ли? Харесва ли ви?
Ема с усилие раздвижи челюстта си.
— Направо се влюбих в него.
— Така да бъде, ще взема каубоя. – С доволен вид Кени влезе в магазина, спря да се полюбува на комплекта кърпи за маса, след което отдели цяла вечност, за да побъбри с привлекателната млада жена зад щанда. Най-сетне се появи отново с малък пакет, който пъхна в изтръпналите й пръсти. – Ето, заповядайте.
— Какво е това?
Кени я изгледа раздразнено.
— Ключодържателят. Казахте, че сте се влюбили в каубоя.
— Ключодържателят беше за вас!
— Хайде сега, защо ми е притрябвал ключодържател с каубой, когато в джоба си имам истински „Гучи”? – учуди се той, след което закрачи надолу по коридора. Ема можеше да се закълне, че го чу да си подсвирква „Владей, Британия”.
Двайсет минути по-късно двамата стояха на паркинга на аерогарата, а Ема се взираше със смаян потрес в колата му. Въпросното возило представляваше голям американски луксозен автомобил, последен модел „Кадилак Елдорадо” в цвят на шампанско.
— Аз определено не мога да си позволя това.
Той отвори багажника с небрежно извъртане на китката.
— Моля?
Ема отлично управляваше финансите на „Сейнт Гъртруд”, но не и своите. Тъй като поддръжката на старите сгради беше доста скъпа, парите никога не достигаха и когато училището се нуждаеше от нов ксерокс или лабораторно оборудване, Ема бе придобила лошия навик да бърка в собствения си джоб. В резултат бюджетът й беше в доста плачевно състояние.
И сега не успя да прикрие смущението си, а страните й порозовяха от притеснение.
— Боя се, че е станала някаква грешка, господин Травълър – промърмори сконфузено. – Бюджетът ми е доста ограничен. Когато казах на Франческа, че бих могла да си позволя да плащам петдесет долара на ден, тя ме увери, че сумата напълно покрива услугите ви. Но едва ли ще е достатъчна за ползването на такава кола.
— Петдесет долара на ден?
Искаше й се да вярва, че главата й бумти от смяната на часовите пояси, но обикновено Ема отлично понасяше пътуването, затова подозираше, че главоболието й се дължи на пълното безсилие. Общуването с този разкошен кретен беше по-трудно, отколкото с най-тъпите й ученици. Не само че се движеше със скоростта на охлюв, но изглежда, не разбираше нито една нейна дума. Дори след недоразумението с ключодържателя й бе нужна цяла вечност, за да го довлече до багажното отделение.
— Ситуацията е доста неудобна. Мислех, че Франческа се е договорила за всичко с вас. Вие очаквате повече от петдесет долара, нали?
Той вдиша и сложи в багажника двата й куфара с изненадващата лекота, имайки предвид обстоятелството, че само преди минути се държеше така, сякаш куфарите всеки миг ще прекършат гръбнака му. Ема отново се зазяпа неволно в мускулестите рамене, опъващи тениската. Все пак, за да се сдобиеш с подобни мускули, е нужна немалка енергия, нали?
— Предполагам, че зависи от това, какво още, освен превоза, трябва да покрият тези петдесет долара. – Той взе торбата й и я метна до куфарите. Сетне огледа подозрително ръчната й чанта. – Изненадан съм, че служителите на летището не са ви накарали да я дадете на багаж. Искате ли да сложа и нея в багажника?
— Не, благодаря. – Пулсиращата болка в главата й се спусна от слепоочията надолу по врата. – Може би не е зле да се върнем в терминала и да обсъдим създалата се ситуация.
— Прекалено е далеч, за да се ходи пеша – промърмори той, скръсти ръце и се облегна на багажника.
Докато размишляваше доколко далеч може да стигне в своята откровеност, Ема зарея поглед към оляния от слънцето паркинг и сърцето й се сви от този огромен контраст с мрачните й мисли.
— Преди да стана директорка на „Сейнт Гъртруд”, аз преподавах история и…
— Директорка?
— Да, аз…
— Наистина ли се представяте така на всички? Директорка?
— Това е длъжността ми.
Той изглеждаше искрено развеселен.
— За благопристойни люде, вие, британците, използвате доста цветисти титли за длъжностите си.