По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Ъ… всичко, което пожелае клиентът.
В главата й мигом се заизреждаха коя от коя по-еротични картини, но Ема побърза да ги пропъди. Не биваше да влага емоции; трябваше да подходи логично и практично.
— Ами болестите? – Нямаше сили да го погледне в очите, затова се престори, че се любува на ромолящите мехурчета.
За миг си помисли, че той няма да отговори, но когато го стори, гласът му прозвуча, сякаш бирата бе попаднала в кривото му гърло.
— Гарантирам сто процента безопасен секс.
— Това е невъзможно.
— Е, деветдесет и пет процента. Както Тори винаги обича да казва: „Животът е риск”. Но аз съм сигурен, че не страдам от никакви смъртоносни болести, ако това ви интересува. Ами вие?
— Аз?! – слиса се тя и главата й се стрелна нагоре. – Не. Абсолютно никаква. – Отново сведе поглед. През мехурчетата зърна кожата си и се запита каква част от тялото й можеше да види той. – Всичко това е чисто търговско споразумение, нали? И вие сте истински професионалист?
— Аз, ъ, ако клиентката остане недоволна, връщам парите.
— И… тя ще определи как… ще протече срещата?
Кени се замисли доста над въпроса й.
— Клиентката определя общите правила. Аз се грижа за детайлите. Например ако дамата има по-специални предпочитания…
— О, не. Никакви. – Единственото й специално предпочитание бе да се люби с мъж, който я обича, а това Кени Травълър не можеше да й даде. Само секс.
— … или например, ако клиентката каже нещо от рода на: „Кени, сладурче, искам да ме оковеш с белезници…”.
Тя вдигна рязко глава.
— … тогава съм готов да й угодя, защото това влиза в общите правила, но детайлите след това са моя грижа.
— Р-разбирам.
Ема усещаше, че страните й пламтят като божури. Наистина ли сериозно обмисляше тази лудост? Да позволи на Кени Травълър да отнеме девствеността й, определено щеше да бъде много по-ефектно, отколкото да си направи татуировка. Той беше идеалният мъж за тази задача – физически неустоим, но толкова чужд на идеала й за сродна душа, че след това нямаше да й останат никакви емоционални белези. Щеше да го преживее и после да го забрави.
— Редно е да ви предупредя, че не нося женско бельо и не използвам камшик. Разбира се, на дамите понякога им се нрави да си поиграят на робини, така че с това няма да има проблем. Искам да кажа, че без онези белезници, които споменах, много скоро щях да остана без работа, затова съм повече от щастлив да се подчинявам на подобни капризи.
— Вие оковавате жените? – потресе се Ема. Не че някога й се бе случвало, но подобни практики далеч не бяха рядкост. – О, не.
— Хайде сега, да не съдим прибързано. И аз не мислех, че ще ми хареса, до онзи първи път, когато щракнах онези джаджи около чифт… но да не навлизам в подробности. Ако това не е по ваш вкус, просто ще опитам нещо друго.
Тя пое дълбоко дъх. Не й бе нужна блестяща неонова стрелка да й сочи пътя, за да осъзнае, че точно това можеше да бъде идеалното разрешение на проблемите й: да получи свободата си и да спаси „Сейнт Гъртруд”. Тогава защо имаше чувството, че всеки миг ще се разплаче?
Младата жена се овладя и събра цялата си смелост. Още когато потегли на това пътуване, знаеше, че животът й коренно ще се промени. И преди да си даде време да се опомни и помисли, тя кимна:
— Добре тогава. Да. Това ме устройва.
— Устройва ви? – смаяно примигна Кени.
— Довечера ще бъде добре.
— Довечера?
Ема най-сетне намери сили да го погледне.
— Да не би да имате друг ангажимент?
— О, не. Довечера става.
Тя въздъхна облекчено. Ако разполагаше с прекалено дълго време да се терзае какво ще се случи, щеше да откачи. Насили се да се съсредоточи върху финансовата страна на сделката.
— Приемате ли пътнически чекове?
Очевидно постоянните му клиентки бяха доста по-обиграни от нея, защото въпросът й го накара да се ухили. Тя го изгледа хладно, докато усмивката не се изтри от устните му.
— Да, госпожо. Както и „Американ Експрес” и „Виза”. Приемам дори и „Дайнърс Клъб”, макар и не толкова охотно.
— Аз имам пътнически чекове.
— В такъв случай нямаме проблем, нали?
— Не. Никакъв.
Сега повече от всичко на света искаше да излезе от ваната и да се скрие в стаята си на горния етаж, но беше чисто гола, уловена в собствения си капан. Стомахът й се бунтуваше, устата й пресъхна. Ема затвори очи и се потопи по-дълбоко във водата.
От другия край на ваната Кени гледаше как раменете на лейди Ема изчезват под мехурчетата. Тя облиза нервно устни и когато розовото връхче на езика й се плъзна по извивката на устата й, той едва не експлодира. Не можеше да повярва. Когато в началото заговори за такси и тарифи, той просто си приказваше, колкото да убие времето и да се позабавлява. Нито за миг не му бе хрумнало, че тя ще му повярва. Но тази англичанка се оказа доста сериозна и делова дама.