По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Ала усмивката му се смени с мрачна гримаса, щом си представи реакцията на Франческа, когато Ема й е предложила да плаща петдесет долара за шофьор. И сигурно се е задавила от смях, когато е решила да премълчи тази пикантна подробност. Кени не спираше да се удивява на факта, че един безчувствен негодник, с камък вместо сърце и стоманени очи, като Дали Бодин не е способен да се справи със съпругата си. Единствената жена, която някога се бе разпореждала с живота на Кени, беше откачената му майка. Тя едва не бе разрушила живота му и го бе научила на уроци, които той никога нямаше да забрави. Оттогава не бе позволявал на никоя жена да му се качи на главата.
Стрелна косо с поглед лейди Ема с карамелените й къдрици, бебешки бузи, повехнали рози и подскачащи черешки. През целия си живот на зрял мъж бе манипулирал жените и никога не бе позволил на нито една от тях да забрави къде й е мястото.
В леглото. Точно под него.
2
— Това не е хотел.
Ема беше задрямала, но сега бе напълно будна. През прозорците на кадилака видя, че бяха влезли в малък двор в богат жилищен комплекс.
Нямаше намерение да заспива, още повече че толкова дълго бе чакала да види Тексас, но Кени бе подминал с пренебрежение всичките й любезни намеци за безразсъдната скорост, с която летяха по шосето, и в крайна сметка страхът я бе принудил да затвори очи. За останалото се погрижи организмът й, измъчен от часовата разлика.
У дома младата жена избягваше колите, доколкото бе възможно, и предпочиташе да ходи пеша или да кара велосипед, за радост на учениците й. Но тя беше само на десет, когато попадна в ужасна катастрофа, в която загина баща й. Въпреки че самата тя се отърва само със счупена ръка, оттогава колите я ужасяваха. Срамуваше се от фобията си не само заради неудобството, което й причиняваше, но и защото ненавиждаше тази проява на слабост у себе си.
— Тъй като, изглежда, искате да спестите пари – обясни Кени, – си помислих, че може би ще предпочетете да отседнете тук, вместо в хотел.
Затвореният жилищен комплекс се състоеше от скъпи наглед мезонети, които американците наричаха градски къщи. Всички бяха с хоросанова замазка и покриви със заоблени зелени керемиди. Навсякъде цъфтяха цветя и един градинар подрязваше кичестата бугенвилия, растяща покрай малката стена, отделяща единия имот от другия.
— Но това ми прилича на частно владение – запротестира Ема, когато той зави по алеята за коли.
— Собственост е на мой приятел – поясни Кени, натисна един бутон и вратата на гаража се отвори. – В момента е извън града. Можете да се настаните в стаята до моята.
— До вашата? И вие ли сте отседнали тук?
— Не ви ли го казах току-що?
— Но…
— Но ако не искате безплатна квартира, ваша воля. – Кени понечи да даде на заден ход. – Разбира се, това би могло да ви спести сто долара на нощ, но ако толкова желаете, ще ви откарам в най-близкия хотел. – Той завъртя ключа и колата започна да излиза на заден.
— Не! Не зная. Не съм сигурна…
Той спря колата, излязла едва наполовина от гаража, и я изгледа търпеливо.
Ема не бе свикнала да проявява нерешителност, особено когато сама не разбираше поради каква причина възразява. Нямаше значение дали и той живее тук. Нима не беше предприела това пътуване с твърдото намерение да изгуби доброто си име? При тази мисъл стомахът й се присви болезнено, но тя бе взела решение и нямаше да предаде каузата на „Сейнт Гъртруд”.
— Е, решихте ли вече?
— Да. Сигурна съм, че така ще е най-добре.
Той отново вкара колата в гаража.
— Във вътрешния двор има наистина много приятна гореща вана.
— Гореща вана?
— Нямате ли такива в Англия?
— Да, но…
Кени спря колата и слезе. Ема го последва. В единия край на гаража имаше подредени няколко кашона и в нишата бе обособено нещо като винена изба. През стъклените врати тя видя, че е добре заредена.
Той се отправи към вратата, водеща в къщата, но гостенката го спря.
— Господин Травълър?
Кени се обърна.
— Ами куфарите ми?
Кени въздъхна уморено, като човек, чието търпение е подложено на тежко изпитание, но отключи багажника и надникна вътре.