Половин свят

— Къде отиваме? — попита Трън.

— Скекенхаус.

Трън закова на място, зяпна от изненада и една количка със стока насмалко да я прегази. През целия си живот не се бе отдалечавала на повече от половин ден път от Торлби.

— Ти ако предпочиташ, остани тук — подхвърли през рамо отец Ярви. — Камъните са приготвени.

Тя преглътна тежко и побърза да го догони:

— Идвам.

— Умна си колкото си и красива, Трън Бату.

Това бе или огромен комплимент, или огромна обида и Трън подозираше, че е последното. Старите дъски на кея затропаха под краката им и Трън видя през пролуките плискащата се в побелелите дървени подпори морска вода. До кея се поклащаше кораб — малък и тесен, с резбовани бели гълъби на носа и кърмата. Ако се съдеше по окачените по протежението на бордовете разноцветни щитове, екипажът бе на борда и корабът беше готов за отплаване.

— Тръгваме веднага?

— Призован съм да се явя пред върховния крал.

— Върховният… крал? — Трън погледна дрехите си, покрити с мръсотия от килията и засъхнала на кори кръв — нейната и тази на Едуал. — Не може ли поне да се преоблека?

— Нямам време за суетата ти.

— Но аз смърдя.

— Ще те теглим на въже зад кораба и ще измием вонята.

— Наистина ли?

Пасторът повдигна озадачено вежда:

— Нямаш никакво чувство за хумор, а?

— Стоенето лице в лице със Смърт ти избива всичкия смях от главата — промърмори Трън.

— А именно тогава имаш най-много нужда от него. — Един набит възрастен мъж размотаваше въжето, с което беше привързана кърмата на кораба, после го хвърли на борда. — Но не се тревожи. Докато стигнем до Скекенхаус ще ти е дошло до гуша от баните, които ти е подготвила майка Море. — Беше боец, личеше си както по стойката и телосложението му, така и по широкото му, белязано от битки, вятър, слънце и дъжд лице.

— Боговете решиха да ми отнемат ръка. — Ярви вдигна кривия израстък, който представляваше лявата му ръка и разклати единствения ѝ пръст. — Но в замяна ми дадоха Рълф. — Той плесна сакатата длан на масивното рамо на възрастния мъж. — И въпреки че не винаги е лесно, смятам, че извадих късмет с тази сделка.

Рълф повдигна многозначително една рунтава вежда:

— А искаш ли да чуеш какво мисля аз по въпроса?

— Не — отвърна небрежно Ярви и се качи на борда. Трън сви рамене докато минаваше покрай посивелия воин и го последва. — Добре дошла на „Южен вятър“.

Тя завъртя език из устата си докато оглеждаше палубата и се изплю през борда:

— Не се чувствам никак добре дошла.

Четиридесетимата мъже, посивели ветерани, седяха зад греблата върху сандъците с вещите си и я гледаха свирепо и за нея не бе загадка какво си мислеха: „Какво търси тук това момиче“?

— Старата песен на нов глас — промърмори Трън.