Аленият бряг

— Жителите на Нова Англия са толкова прекрасно точни.

Колата намали и спря до бордюра. От нея слезе полицай – началникът, когото бяха видели вчера. Констънс не беше голям познавач на мъжките типажи през XX век, но този тук приличаше на попрецъфтяла футболна звезда от 50-те години: подстриган късо по военному, дебел врат, квадратна челюст, побита на върха на огромно, тромаво тяло. След като повдигна дрънчащия си служебен колан, мъжът извади дебел кочан глоби и започна да попълва отрязъка.

Пендъргаст се приближи.

— Мога ли да попитам какъв е проблемът?

— Бавно загряваш?

— Какво искате да кажете?

Отново сте застъпили линията. Значи едната глоба не е била достатъчна.

Пендъргаст извади предишния отрязък от джоба си.

— Това ли имате предвид?

— Точно така.

Пендъргаст я скъса точно по средата и я прибра в джоба си.

Началникът се намръщи.

— Много мило.

Констънс трепна от тежкия южнобостънски акцент на ченгето. Дали в английския има по-стържещ от него? Пендъргаст беше въплъщение на предизвикателството и сега тя започна да разбира онова изражение на очакване. Това можеше да се окаже забавно. Щом му дойде времето, той щеше да извади значката си от ФБР и да постави това неприятно ченге на място.

Мъжът свърши с писането и пъхна отрязъка под чистачката на предното стъкло.

— Готово – ухили се той. – Още една за късане.

— Не ми обръщайте внимание, ако го направя.

Пендъргаст я издърпа, скъса я наполовина, пъхна я в джоба си и лекичко го потупа с ръка.

— Може да ги късате колкото искате, но това няма да ги накара да изчезнат. – Началникът се наведе към него. – Позволете да ви дам малък безплатен съвет. На нас не ни харесва някакво тъпо частно ченге да идва в града ни и да се бърка в нашето разследване. Така че внимавайте в картинката.

— Да, наистина работя като частно ченге – каза Пендъргаст, – не ми харесва прилагателното „тъпо“.

— Приемете искрените ми извинения, че използвах „тъпо“.

— Било е откраднато вино за няколкостотин хиляди долара каза надуто Пендъргаст. Във всяко отношение това е голям обир. И след като полицията или не иска, или не е способна да отбележи някакъв напредък в разследването, бях повикан аз.

Началникът отново се намръщи. Въпреки есенната температура по мазното му чело се появиха капки пот.

— Добре. Знаете ли какво? Ако прекрачите дори със стъпка, дори само с пръст границата, ще ви изритам толкова бързо от града, че свят ще ви се завие. Ясно ли е?

— Напълно. И докато аз разследвам големия обир, вие може да продължите да защитавате града от напастта на неправилното паркиране.

— Голям сте смешник.

— Това беше забележка, а не комплимент.

— Добре, имайте предвид следното: следващия път, когато паркирате върху линията, ще ви вдигна колата. А сега, моля, паркирайте на законното паркомясто.

— Какво, веднага ли?

Началникът беше започнал да диша тежко.

— Да, веднага.

Пендъргаст се качи, запали и даде назад, но спря по-рано, оставяйки задната броня над линията. Когато слезе, обяви: