Аленият бряг
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #15
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-769
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Аленият бряг». Краткое содержание книги:
заплашителна история. Много по-страшна, отколкото специалният агент на
ФБР Алойшъс Ш. Л. Пендъргаст може да си представи. Пендъргаст заминава в
своето ретро „Порше“ за тихото крайбрежно градче Ексмут в Масачузетс
заедно със своята повереничка Констънс Грийн, за да разследва кражбата на
безценна колекция от вина в Нова Англия, собственост на известния скулптор
Пърсивал Лейк.
Ексцентричен като всеки човек на изкуството, той живее в стар морски фар –
най-старата сграда в околността северно от Салем… Но в мазето на фара,
където е била съхранявана колекцията, намират нещо много по-
обезпокоително: зад стелажите за бутилки има зазидана ниша, в която някога
е лежал окован човешки скелет…
Специален агент Алойшъс Пендъргаст – един от най-интересните и
завладяващи герои в съвременната криминална литература – се завръща в
спиращия дъха нов роман на Дъглас Престън и Линкълн Чайлд „Аленият бряг“.
— Това е моята сътрудничка Керъл Хинтъруасър – представи я Лейк. – Моля, запознай се с агент Пендъргаст и Констънс Грийн. Те са дошли да намерят моята сбирка от вина.
Жената се обърна, усмихна се, откривайки снежнобели зъби, избърса ръце в престилката и се здрависа с всеки от тях.
— Извинете, точно приготвям зеленчуков сос. Толкова се радвам, че успяхте да дойдете, защото Пърси е направо съсипан. Тези вина означават много за него. Много повече, отколкото финансовата им стойност.
— Разбирам – отговори Пендъргаст, а Констънс забеляза как ясните му очи се стрелкат наоколо.
— Оттук – поведе ги Лейк отново.
В задния край на кухнята имаше тясна врата. Лейк я отвори, включи осветлението и пред тях се откри част от стълбище с разхлопани стъпала, което изчезваше надолу в мрака. Лъхна ги богата миризма на студена влага и камъни.
— Внимавайте – предупреди ги домакинът, стълбището е стръмно.
Те се спуснаха в прилично на лабиринт пространство сред стени, покрити със селитра и каменен под. В една от нишите имаше пещ и бойлер, а в друга – цяла стая за сбирка от въздушни инструменти, чували с пясък, защитни костюми и оборудване за полиране на камъни.
Завиха зад ъгъла и се озоваха в най-голямото помещение на мазето. Едната стена беше покрита от пода до тавана с празни дървени стойки за вино. Навити жълти етикети бяха закачени за дървото или разпилени по пода заедно със счупени бутилки и над всичко висеше тежкия аромат на вино.
Пендъргаст вдигна парче от счупена бутилка и прочете етикета.
— „Шато Латур“, 1961. Тези крадци са били необикновено небрежни.
— Кретените му с кретени, обърнали са мазето наопаки.
Пендъргаст клекна до най-близката стойка и започна да я оглежда с помощта на джобно фенерче.
— Разкажете ми за уикенда, когато е станала кражбата.
— Керъл и аз бяхме заминали за Бостън. Правим го често, за да вечеряме, да идем на някоя симфония или в някой музеи, така да се каже, да презаредим батериите си. Заминахме в петък следобед и се върнахме в неделя вечерта.
Лъчът светлина се спираше тук-там.
— Кой знаеше, че сте заминали?
— Предполагам, цялото градче. За да излезем от града, трябва да го пресечем и както вече видяхте. Ексмут е малко място. Всички знаят, че често ходим в Бостън.
— Казахте, че са счупили стъкло. Вероятно къщата е била заключена?
— Да.
— Има ли алармена система?
— Не. Предполагам, че погледнато в ретроспекция, това изглежда глупаво. Обаче тук почти няма престъпления. Не помня кога за последен път в Ексмут е имало обир.
Сега от сакото на Пендъргаст се появиха епруветка и пинсети. Използва ги, за да откъсне нещо от дървената стоика и да го сложи в епруветката.
— Каква е историята на къщата?
— Една от най-старите северно от Салем. Както вече споменах, това с било жилището на пазача на фара. Била построена през 1704 година и после многократно разширявана. Когато я купихме с жена ми, не бързахме с ремонта. Аз, като скулптор, мога да работя навсякъде, обаче установихме, че това място е идилично – тихо, встрани от туристическия поток, но въпреки това близо до Бостън. Очарователно и неоткрито. Освен това местният гранит е великолепен. От другата страна на соленото тресавище има кариера. Част от розовия гранит, използван при постройката на Музея за естествена история в Ню Йорк, е дошла от тази кариера. Хубав материал.
— С удоволствие бих разгледал градината ви със скулпторите.
— Непременно! Предполагам, че сте отседнали в странноприемницата? Ще се погрижа да уредя това.
Докато Лейк възхваляваше местния гранит. Констънс наблюдаваше как Пендъргаст пълзи на колене, за да огледа пода на мазето, без да го е грижа, че си цапа костюма.
— А бутилките с „Шато От-Бракиланж“? Предполагам са си в касата в далечния ъгъл?
— Да, слава богу, не са я забелязали.
Пендъргаст се изправи. Бледото му лице изглеждаше обезпокоено. Отиде кри виното, което беше сложено в дървена каса с герба на шатото върху дървото. Капакът беше откован и той го вдигна, за да надникне. След това много внимателно извади бутилка, гушкайки я като бебе.
— Напрано не е за вярване – промърмори той.
След това я върна на място.
Тръгна да прекосява мазето, докато под краката му хрущеше стъкло, и се върна при стойките за бутилки. Този път се зае да разглежда горните части. Взе още няколко проби, освети с фенерчето тавана, след това пода, където бяха завинтени стойките. Внезапно хвана дървените подпори, които свързваха стойките в средата, и дръпна силно. С пукот и скърцане стойките се отделиха, откривайки стената отзад, облицована с дялани камъни.