Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
Изправих се в седнало положение на канапето и погледнах дебелата платнена чанта на холската масичка. Бях разправил на Уолтър Соупак, доверения счетоводител на кмета, част от историята на Лосън. Онази част, в която ставаше дума за нейното малко момиченце. Соупак се съгласи да се срещне с мен в едно денонощно мексиканско ресторантче на „Райтуд“ и „Ашланд“, като донесе и лаптопа си. За времето, през което излапахме по две пълни купички чили и чимичанга, счетоводителят успя да влезе в компютъра на Лосън и през него да източи една от офшорните й банкови сметки. Чантата на масичката беше пълна с резултатите от това му добро дело на обща стойност седемстотин и петдесет хиляди долара. За утре сутринта си бях уредил среща с един служител от „Чейс Манхатън“, който се занимаваше с попечителски фондове. Сметката щеше да бъде открита на името на Мелани Лосън. Тя щеше да бъде информирана за наличието на такава сметка, когато навършеше двайсет години, а година по-късно щеше да бъде в състояние да тегли от нея. Човекът от „Чейс Манхатън“ предполагаше, че дотогава сумата по сметката й ще възлиза на около два милиона. Аз лично не бях убеден, че след толкова години „Чейс“ щеше изобщо да съществува, камо ли да изплаща лихва на вложители, но какво друго можех да направя? Реших да рискувам.
Пристъпих към бюрото и заключих парите в едно чекмедже. От друго извадих бутилка уиски заедно с няколко късчета от миналото. На първата снимка се виждаше преграда от огнеупорно стъкло, а зад нея — баща ми, облечен в единствения си костюм, очакваше служителите от погребалното бюро да запалят пещта и да го изпратят в небитието. Лицето му се беше свило в смъртта, превърнало се бе в куха черупка, какъвто беше и целият му живот. Зачервените му от пиене очи, които помнех от деветгодишна възраст, слава Богу, бяха със зашити клепачи. Юмруците, с които бе строшил челюстта на майка ми на пет места, също ги нямаше; на тяхно място се виждаха чифт костеливи ръце, стиснали броеница, сякаш се бояха някой да не им я вземе. Пийнах глътка „Макалън“ за Бог да прости стареца, макар да се съмнявах, че заслужава прошка.
Втората снимка беше на Хюбърт Ръсел секунди след като го бяха свалили от вентилатора. Въжето още беше увито около врата му; виждаше се и малката татуировка на жълта звезда в основата на шията. Спомнях си я още от първия път, когато го бях срещнал в Поземления регистър на окръг Кук, млад и изпълнен с увереност, че животът тепърва започва.
Обърнах снимката на Хюбърт с лицето надолу, после си взех чашата и застанах до прозореца. Врабецът се бе върнал, подскачаше напред-назад по клончето си и ме гледаше с видимо пренебрежение. Открехнах леко прозореца и птичката отлетя. Отворих го докрай и усетих мъртвешките пръсти на зимното слънце по лицето си. Вдишах дълбоко и леденият въздух опари дробовете ми. Сетих се за Рейчъл и се запитах дали някога телефонът ми ще иззвъни. После погледнах надолу към улицата. Черната кола си беше на мястото, на което бе и вчера. Още тогава бях проверил номера в компютъра си и изобщо не се учудих, че е на епархията. На тях явно им правеше удоволствие да се дебнем взаимно. Или просто си нямаха друга работа.
Не знаех дали чикагските отци действително имаха пръст в смъртта на Хюбърт. Инстинктите ми казваха, че не. А аз вярвах на инстинктите си. Що се отнася до кръвта по ръцете им отпреди трийсет години, бях решил да оставя това на Страшния съд и на Великия съдник. Дотогава свещениците щяха да живеят под строгия поглед на чикагския кмет. По-голямо чистилище не можех да си представя за когото и да било.
Затворих прозореца и си допих чашата. След това намерих палтото си и тръгнах към вратата. Времето беше омекнало и улиците в квартала, слава Богу, бяха пълни с народ. Тръгнах напосоки и се смесих с всеопрощаващата тълпа.
Епилог
Хранилището за веществени доказателства на чикагската полиция се намира в мазето на Блок 4 в Саут Сайд. На един висок рафт, приблизително по средата на дългия стелаж, горе-долу в центъра на огромното помещение, е поставена картонена кутия, запечатана с полицейско тиксо. В нея има няколко листа, слепени от спечена кръв, които бяха открити под трупа на Катрин Лосън.
Никой не бе направил усилие да ги прочете внимателно. Доколкото усещах, всеки си имаше своя причина да не рови повече случая. Федералното правителство беше твърде арогантно. Градските власти на Чикаго — твърде самодоволни. А Майкъл Кели — твърде гневен.
Ако някой все пак си бе дал труда да се поинтересува, щеше най-напред да попадне на един материал, който Лосън бе фотокопирала от папката „Тероризъм 2000“, намерена у Джим Дохърти при смъртта му. В него Дохърти лично бе подчертал с жълт флумастер онова, което го бе интересувало — така наречения от Пентагона Сценарий „Метро“ относно внасянето на електрически крушки, пълни с антракс, в метрото на някой голям американски град.