Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Няколко пъти се отбивах да я видя.
— Сестрата ми каза. Каза ми също, че това много й е помогнало.
— Разбирам малко от тия неща. Още покрай Никол и тъй нататък.
— Спомням си.
Родригес въздъхна.
— Ако имаш проблем… — той ме погледна косо, докато шофираше.
— Всичко е наред, Винс. Вече си направил, каквото си могъл, за да се почувства по-добре. Благодарен съм ти.
Известно време пътувахме мълчаливо. Родригес пусна радиото, после го загаси.
— Какво ще кажеш да поговорим малко по работа?
Погледнах го.
— Става!
— Уилсън ми се обади тази сутрин.
— Как е господин кметът?
— Щастлив като прасе в кочина. Разправи ми за твоята железопътна катастрофа. А също и за „Транско“ и Си Ем Ти Холдинг.
— Може би си е казал, че така или иначе ще научиш всичко от мен. Е, какво мислиш?
— Мисля, че кардиналът му е в малкото джобче. Заедно с мантията, органа и хористите.
— Хубаво е кметът да е доволен — казах. — Между другото какво става с Алварес?
Рита Алварес бе получила своите ексклузивни права да отразява случая. В двата ежедневника на Чикаго бяха излезли нейни репортажи от мястото на събитието в „Кабрини-Грийн“, а от полицията й бяха обещали и „поглед отвътре“ върху действията на екипа, заловил и застрелял Джим Дохърти.
— Как се сети да попиташ? — Родригес се усмихна едва-едва.
— Среща ли си чукнахте вече?
— Вечеря в „Чоп Хаус“, довечера.
Облегнах се назад на седалката и се замислих за моя приятел полицая и тази репортерка. Може би не бяха лоша комбинация.
Родригес даде мигач, зави наляво и спря на червения светофар на ъгъла на „Ласал“ и „Чикаго“.
— Междувременно се случи още нещо — каза той.
Млада жена крещеше на млад мъж на автобусната спирка. Мъжът я сграбчи за ръката. Тя се изтръгна, обърна се и закрачи сърдито през уличното платно.
— Какво? — попитах аз.
Мъжът последва жената и едва не попадна под един преминаващ автобус. Качи се обратно на тротоара, седна на пейката и запали цигара.
— Снощи при диспечера е имало анонимно обаждане. Застреляна жена в метрото.
— Не съм чувал такова нещо.
— Няма как да си чул. Била е Катрин Лосън. Проследили са обаждането до мобилния й телефон. Открили са трупа отстрани до линията, където беше намерена и Мария Джаксън.
Извърнах се рязко към него.
— Трупа ли каза?
Родригес кимна; в този момент светна зелено и той даде газ.
— Простреляна е три пъти с два различни пистолета. С трийсет и осми калибър в крака и с два двайсет и два калиброви куршума в черепа.
— Странно.
— Ъхъ. Между другото онзи трийсет и осмак с изтритите номера, дето ти го бях дал преди акцията в „Кабрини“, още ли е у теб?
Макар да гледах напред, усещах тежкия му поглед върху лицето си.
— Вероятно вече не — отвърнах.
Родригес изръмжа и известно време шофира мълчаливо.
— Когато говори с кмета тази сутрин — обадих се аз, той каза ли ти за Лосън?
Полицаят отново погледна към мен.
— Имаш предвид как е измъквала пари от Църквата ли?
Кимнах.
— Да, спомена нещо. А ти кога се сети за това?
— Едва снощи. Щях да ти кажа, но… — Вдигнах рамене.
— Някои неща предпочитам да не ги знам.
— Вероятно. Ти ли поемаш случая?
Родригес поклати глава.
— Обикновено федералните разследват инциденти, при които е загинал някой от техните.
— Което означава…?
— Лосън е била корумпирана. Ако беше служител на чикагската полиция, всичко щеше да се потули. Предполагам, че и в Бюрото не са по-различни. Доказателственият материал е при нас, но се хващам на бас, че ония няма да го пипнат.
— Значи, случаят е приключен?
Полицаят повдигна вежда.
— Ами така изглежда. Ти накъде си?
— Към къщи.
Родригес кимна.
— Добра идея.
После обърна колата и подкара към Лейк Шор Драйв.
63
Събудих се в следобедната тишина и се сетих за Катрин Лосън. Бях я оставил жива в тунела на метрото. После някой друг бе минал оттам и бе решил да свърши работата докрай. Запитах се кой ли би могъл да бъде. И още по-важно, защо?