Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
Върнаха се по тъмно. Щом слязоха от конете и ги разседлаха, Ецио и Бартоломео отидоха в стаята с географските карти и седнаха да обсъдят положението.
— Е, какъв ти е планът?
Ецио разгърна подробна карта на Кастра Претория и околностите. Насочи показалец към вътрешността на укреплението.
— Доберем ли се вътре, ще надвием охраната. Прав ли съм?
— Да, но…
— Особено ако ги изненадаме.
— Да, разбира се. Елементът на изненадата винаги…
— Тогава трябва да намерим много френски униформи. И оръжия. Бързо. Призори ще се върнем там, без да ни мигне окото. Но нямаме време за губене.
По суровото лице на Бартоломео проблесна разбиране. И надежда.
— Ха! Ти, стар хитрецо! Ецио Аудиторе, ти наистина си ми събрат по душа. И умът ти сече като на Пантасилея. Magnifico!39
— Дай ми група мъже. Ще нахлуя в кулата им и ще взема каквото ни трябва.
— Ще те подсигуря с подкрепление. Войниците ми ще съблекат униформите на мъртвите французи.
— Добре.
— И Ецио…
— Да?
— Гледай да ги елиминираш чисто. Окървавени униформи не ни вършат работа.
— Няма да усетят нищо — отвърна Ецио. — Довери ми се.
Докато Бартоломео подбираше мъже за задачата, той извади кожената си торба и взе от нея отровното острие.
Яхнаха конете с увити в зебло копита и поеха тихо към кулата на Борджия, охранявана от французите. Когато приближиха, Ецио заръча на мъжете си да чакат, а той се заизкачва по външната стена умело като обитател на далечните Алпи, елегантен и потаен като котка. Една драскотина от отровното острие бе достатъчна да умъртви противника, а самонадеяните французи не бяха оставили много стражи. Малцината войници бяха абсолютно неподготвени за нападението и предадоха Богу дух, преди да осъзнаят какво им се случва. Щом отстрани стражите, Ецио отвори главната порта. Пантите изскърцаха и сърцето му се сви. Почака, наострил слух, но гарнизонът не се разбуди. Хората му нахлуха тихомълком в кулата, влязоха в спалните и елиминираха обитателите им почти без борба. Събирането на униформите отне повече време, но след час вече се бяха върнали в казармите на Бартоломео, успешно изпълнили мисията.
— Има малко кръв по тази — оплака се Бартоломео, преравяйки военните им трофеи.
— Само той беше наистина нащрек. Наложи се да го убия по традиционния начин — със сабята — обясни Ецио, докато избраните за следващата операция мъже надяваха френските униформи.
— Е, подай ми и една от безобразните им ризници — каза Бартоломео.
— Не ти трябва — отвърна Ецио, навличайки лейтенантска униформа.
— Как така?
— Че как иначе! Нали според плана си се предал на френски патрул — на нас — и ние те отвеждаме при генерала херцог Дьо Валоа.
— О, да, да — замисли се сериозно Бартоломео. — После какво?
— Барто, защо не си ме слушал внимателно? После твоите мъже атакуват — по мой сигнал.
— Чудесно! — ухили се Бартоломео. — Побързайте! — извика той на хората си, които още се обличаха. — Вече надушвам зората, а ни чака дълъг път.
Препуснаха в тъмнината, но оставиха конете си на известно разстояние от френската щабквартира под опеката на оръженосците. Преди да потеглят, Ецио провери малкия пистолет от Кодекса, който Леонардо беше усъвършенствал и сега не се налагаше да го презарежда след всеки изстрел. Закопча го дискретно под ръкава си.
После пое с групата „френски“ войници към Кастра Претория.
— Дьо Валоа смята, че Чезаре ще повери управлението на Италия на французите — заговори Бартоломео, докато с Ецио крачеха рамо до рамо.
Ецио играеше ролята на командир на отряда, който лично щеше да предаде Бартоломео на генерала.
— Жалък глупак! — продължи огромният асасин. — Толкова е заслепен от нищожните капки благородническа кръв в жилите си, че не вижда по-далеч от носа си, камо ли бойното поле! Нещастен изроден изтърсак! — Той замълча. — Но ти знаеш и аз знам, че каквото и да си въобразяват французите, Чезаре смята да е първият крал на обединена Италия.
— Освен ако не го спрем.
— Да… — проточи Бартоломео. — Всъщност, колкото и гениален да е планът ти, на мен лично не ми харесва да прибягвам до такива номера. Аз вярвам в честната битка, където побеждава по-добрият.
— Чезаре и Дьо Валоа подхождат различно, но и двамата се бият мръсно и ние нямаме избор. Каквото повикало — такова се обадило.
39
Великолепно (ит.). — Б.ред.