Сълзата на дявола [bg]

Той отива в кухничката и отваря консерва супа. Сипва част от нея в една купичка. Поглежда хилавите ръце на момчето и сипва още фиде. Повече фиде. Затопля я на микровълновата печка точно за шейсет секунди. Така е според инструкциите, за да стане супата гореща. Поставя купичката пред момчето. Подава му лъжица.

Момчето гребва веднъж. После пак. Спира да яде. Поглежда телевизора. Малката му глава с форма на куршум се поклаща, очите му се притварят и Гробокопача разбира, че е уморено. Така правят главата и очите на Гробокопача, когато е уморен.

Двамата с момчето много си приличат, решава той.

Гробокопача посочва леглото. Но момчето го поглежда уплашено и не помръдва. Гробокопача посочва дивана и момчето става и отива на дивана. Ляга. Без да откъсва поглед от телевизора. Гробокопача взима одеяло и завива момчето.

Гробокопача поглежда телевизора. Показват още новини. Той намира канала за реклами. За сандвичи, за коли, за бира.

Такива неща.

Той казва на момчето:

— Как… щрак… как се казваш?

Момчето го поглежда с полузатворени очи:

— Тай.

— Тай — казва Гробокопача. Повтаря си името няколко пъти наум. — Излизам… Излизам навън.

— Аманал’савърнеш?

Какво иска да каже? Гробокопача поклаща глава — главата с малка вдлъбнатина над слепоочието.

— Нали ще се върнеш? — повтаря момчето.

— Ще се върна.

Момчето затваря очи.

Той се замисля какво друго да каже на Тай. Има няколко думи, които му се струва, че иска да му каже, но не си ги спомня. И без това няма значение, защото момчето вече спи. Гробокопача придърпва одеялото.

Отива при шкафа, отключва го и изважда една кутия патрони. Слага си гумени ръкавици и зарежда два пълнителя за автомата, след това прекарва петнайсет минути в подменяне уплътнението на заглушителя. Пак заключва шкафа.

Момчето продължава да спи. Гробокопача чува дишането му.

Поглежда скъсания плик с кученцата. Помисля си да го смачка и да го хвърли, но си спомня, че Тай го гледаше и явно го харесваше. Харесваше кученцата. Гробокопача изглажда плика и го оставя до момчето, така че, като се събуди, докато него го няма, да види кученцата и да не се страхува.

Гробокопача няма вече нужда от плика с кученцата.

— Вземи плътен кафяв плик за третия път — му беше заръчал човекът, който му казва какво да прави.

И Гробокопача ще вземе кафяв хартиен плик.

Момчето се извърта на дивана, но продължава да спи.

Гробокопача пъха автомата в кафявия плик, слага си тъмното палто и ръкавици и излиза.

Качва се на колата си, хубава „Тойота Корола“.

Обича тези реклами.

„Оооо, обикновени люде…“

Обича ги повече от това: „О, какво чувство…“

Гробокопача знае как да кара. Той е много добър шофьор. С Памела обичаха да карат. Когато тя седеше на волана, караше бързо, когато шофираше той, караше бавно. Нея я глобяваха, а него — никога.