Венецианското предателство [bg]

Жената бавно отвори очи.

— Събудете се — прошепна Винченти.

Тя примигна няколко пъти, очевидно опитвайки се да разбере какво става. После бавно се надигна на лакти.

— Кой сте вие?

— Приятел, макар че напоследък такива рядко са се навъртали около вас.

— Познавам ли ви?

— Едва ли — поклати глава той. — Но аз ви познавам. Любопитно ми е да разбера какво изпитва човек, който обича Ирина Зовастина?

Странен въпрос, идващ от непознат, появил се посред нощ, без никой да го е канил. Но Карин го възприе без учудване и само сви рамене.

— Защо питате?

— Отдавна поддържаме контакти, но нито веднъж не съм изпитал някакво привличане към нея. При вас как беше?

— Често съм си задавала този въпрос — отново сви рамене болната.

Очите му се плъзнаха по обзавеждането. Елегантно и скъпо като всичко останало в къщата.

— Живеете добре — отбеляза той.

— Това едва ли е някаква утеха.

— Но след като сте се разболели от СПИН, все пак сте се върнали при нея. След няколко години без никакъв контакт помежду ви.

— Явно знаете всичко за мен.

— Със сигурност сте имали някакви чувства, за да постъпите така.

Главата й се отпусна на възглавницата.

— В някои отношения тя е доста глупава.

Винченти се приготви да слуша.

— Въобразява си, че е Ахил, а аз съм в ролята на Патрокъл — добави след кратка пауза Карин. — Или — още по-лошо — че е Александър Велики, а аз съм Хефестион. Стотици пъти ми е разказвала тези истории. Чели ли сте „Илиада“?

Винченти поклати глава.

— Ахил се е чувствал виновен за смъртта на своя любовник Патрокъл, защото му позволил да поведе армията в решителен бой, представяйки се за него самия. Александър Велики също е изпитвал огромно чувство на вина за смъртта на Хефестион.

— Добре познавате историческата литература — отбеляза Винченти.

— Нищо подобно. Просто съм слушала нейните истории.

— А защо я смятате за глупава?

— Защото се срамува да признае, че иска да ме спаси. Постоянно идва тук, зяпа ме, изтезава ме, включително и физически, но въпреки това се опитва да ме спаси. Върнах се, защото бях сигурна, че ще се грижи за мен.

— Очевидно я ненавиждате.

— Не знам кой сте, но искам да ви уверя, че всеки на мое място не би имал друг избор.

— Говорите с мен прекалено свободно, въпреки че не ме познавате.

— Нямам какво да крия и не се страхувам от нищо. Животът ми е към края си.

— Предадохте ли се?

— Едва ли имам избор.

— В момента Зовастина се намира във Венеция — обяви той, решил да измъкне каквото може. — Случайно да имате представа какво търси там?