![Венецианското предателство [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/4/venecianskoto-predatelstvo-bg-download.jpg)
Венецианското предателство [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-172-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:
— Колко са жертвите на пожара в Торчело?
Касиопея не му обърна внимание, заета да подсушава цевта на големия глок, който измъкна от колана си. Това едва ли беше нужно, тъй като този модел пистолети се славеха с изключителната си водоустойчивост. Знаеше го от личен опит.
— Трябва да побързаме — изправи се тя.
— Виктор ли беше в онази лодка? — попита с нарастващо раздразнение Малоун.
Успяла да възвърне самообладанието си, младата жена гневно го стрелна с очи.
— Вече ти казах, че не те засяга! Тази битка не е твоя!
— Как ли пък не! Тук стават неща, за които и понятие си нямаш!
— Вече знам, че Или е убит от ония мръсници в Азия по заповед на Зовастина!
— Кой е Или? — попита Стефани.
— Дълга история — въздъхна Малоун. — Която ни създава доста проблеми в момента.
Касиопея продължаваше да изтръсква водата от пистолета и мъглата от съзнанието си.
— Трябва да тръгваме — повтори тя.
— Случайно да си видяла сметката на някой? — поинтересува се Малоун.
— Едното копеле го изпържих като риба!
— За което със сигурност ще съжаляваш.
— Благодаря за съвета. Да вървим!
— Накъде тръгна Виктор? — опита се да я забави той.
Тя свали лъка от рамото си.
— Хенрик ли ти го изпрати? — полюбопитства Малоун, спомнил си за платнената торба в ресторанта.
— Казах ти, че не твоя работа, Котън!
— Касиопея — обади се Стефани. — Не знам дори и половината от случилото се тук, но ти очевидно не си в състояние да разсъждаваш трезво. Помниш ли какво ми каза есента? „Използвай главата си.“ Сега е твой ред да го направиш. Кажи, какво стана?
— Теб също не те засяга, Стефани! Стой настрана. Дебна тези типове от месеци! И тази вечер най-накрая ми паднаха на мушката. На единия му видях сметката, сега ми трябва и другият. Да, той наистина е Виктор — същият, който е участвал в убийството на Или. Изгорили са го. Но защо? — Гласът й трепна и изтъня. — Трябва да разбера!
— Ще го направим заедно — предложи Малоун.
Касиопея закрачи напред-назад, като видимо се олюляваше. В момента не можеше да направи нищо, а и прекрасно знаеше, че двамата й спътници нямат намерение да се оттеглят. Улови се с две ръце за перилата и напълни гърдите си с въздух.
— Добре — промълви след къса пауза тя. — Добре. Имате право.
Дали това означава помирение? — запита се Малоун.
Касиопея остана неподвижна.
— Нещата са лични. Много по-лични, отколкото допускате. — В гласа й се долови леко колебание. — Не става въпрос само за Или.
Споменаваше го вече за втори път.
— Защо не ни обясниш?
— А защо да го правя?
Той много искаше да й помогне, но не виждаше смисъл да спори с нея. Измести поглед към Стефани, която веднага го разбра и кимна.
Върна се зад руля и включи двигателя. Насреща им летяха още полицейски моторници, поели курс към Торчело. Котън се насочи към Венеция, следвайки далечните сигнални светлини на Виктор.
— Няма да открият труп — обади се Касиопея. — От музея ще остане само пепел.
— Нещо ново за Наоми? — поинтересува се Малоун.
Въпросът му беше предназначен за Стефани.
— Нищо, вече двайсет и четири часа — отвърна тя. — Затова съм тук.
— Коя е Наоми? — пожела да узнае Касиопея.
— Това пък е моя работа! — натъртено рече Малоун.
Тя замълча, после попита:
— Къде отиваме?
Той погледна часовника си. Светещият циферблат показваше 00:45 ч.
— Споменах, че тук се случват много неща. По една случайност ние знаем къде отива Виктор.
49
Самарканд, 4:50 ч.
По гърба на Винченти пробягаха тръпки. И преди беше поръчвал да убиват хора, за последен път вчера. Но сега беше различно. Предстоеше му да поеме по опасен път, в края на който го чакаше не само най-голямото лично богатство на света, но и място в историята.
До разсъмване оставаше около час. Седнал на задната седалка, той наблюдаваше как О’Конър и двамата му спътници се насочват към къщата, скрита зад висока ограда от ковано желязо и малка горичка цъфнали кестени. Тя беше собственост на Ирина Зовастина.
След няколко минути О’Конър се върна и той смъкна страничното стъкло.
— Двамата пазачи са мъртви. Отстранихме ги без никакъв проблем.