Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Венецианското предателство [bg]
Венецианското предателство [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Венецианското предателство [bg]

Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на сензационните бестселъри „Третата тайна“, „Наследството на тамплиерите“ и „Александрийската връзка“. През 323 г. пр.н.е. внезапно умира Александър Велики, владетел на Македония, покорител на Персия и Индия, един от най-харизматичните лидери на античния свят. До днес не е известна причината за треската, покосила само на 32 години воина, провъзгласил себе си за египетски бог. Не се знае и къде е погребан. Векове наред археолози, иманяри и авантюристи търсят гроба му, който се смята за източник на магическа сила, богатство и власт. През 2007 г. Котън Малоун, бивш таен агент на американското правителство и настоящ собственик на книжарница в Копенхаген, неволно се оказва въвлечен в геополитическа игра с високи залози. След като по чудо се спасява от пожара, избухнал в датски музей, той разбира от приятелката си Касиопея Вит, че съществува грандиозен заговор, който цели да преразпредели властовите центрове в света. След 1989 г. и разпадането на Съветския съюз в Централна Азия се ражда нова държава, управлявана от деспотичната Ирина Зовастина, която е обсебена от амбицията да достигне славата на своя кумир Александър Македонски и да превърне страната си в световна суперсила. Подкрепяна от тайнствена международна организация, базирана във Венеция, Зовастина разполага с ужасяващ арсенал биологически оръжия. Избухването на епидемии с катастрофални последствия може да бъде предотвратено само от древно лекарство, скрито на мястото, където се съхраняват тленните останки на великия завоевател и неговия приятел Хефестион. В чии ръце ще попадне чудодейният лек? Оцеляването на милиони хора зависи от смелостта и бързината на Котън Малоун и неговите приятели.
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 177
Перейти на страницу:

— Или беше убит.

— Ти ли го направи?

Виктор забеляза лъка и кожения колчан със стрели, окачени на рамото й. С тях хладнокръвно беше подпалила музея, след като беше залостила вратата. Реши да внимава.

— Бях там — отвърна на въпроса й той.

— Защо Зовастина нареди да го убият?

Лодката се поклащаше върху невидимите вълни, течението бавно я отнасяше. Единствената светлина идваше от слабата лампичка на пулта за управление.

— Ти и твоите приятели, включително онзи Или, бяхте замесени в неща, които не ви засягаха.

— Но сега ти си замесен в нещо, което те засяга. Дойдох да ви премахна. Единият си отиде, сега е ред на другия.

— И какво ще спечелиш?

— Удоволствието да те гледам как умираш.

Тя вдигна пистолета и стреля.

Малоун намали газта и се ослуша.

— Чу ли?

— Изстрел — прошепна Стефани. — Някъде наблизо.

Той протегна врат и надникна над предпазното стъкло. Пожарът над Торчело на около километър и половина пред тях бушуваше с пълна сила. Влажната мъгла се вдигаше, видимостта се подобряваше.

Той напрегна слух, но не долови нищо. После протегна ръка и включи двигателя.

Касиопея стреля по посока на носа, куршумът се заби на сантиметри от крака на Виктор.

— Или не беше сторил зло на никого. Защо го уби тя? — Пистолетът оставаше насочен в гърдите му. — Защо?!

Въпросът беше зададен през стиснати зъби и прозвуча по-скоро умолително, отколкото гневно.

— Зовастина е жена с мисия. А твоят Или се изпречи на пътя й.

— Но с какво й попречи? Той беше историк!

Стана й мъчно, че говори за него в минало време. Вълните се плискаха зад ниския борд, вятърът продължаваше да тласка лодката встрани.

— Няма да повярваш с каква лекота тя убива хора — отвърна Виктор.

Начинът, по който избягваше въпросите, само усили гнева й.

— Хвани руля! — изсъска Касиопея и зае позиция от другата страна на пулта за управление. — Потегляй, но бавно и внимателно!

— Накъде?

— Към „Сан Марко“.

Той се обърна, подаде газ и рязко завъртя руля. Лодката се люшна наляво, палубата избяга изпод краката й. Възползвайки се от моментното й колебание дали да стреля, или да запази равновесие, той се хвърли към нея.

Виктор знаеше, че трябва да убие тази жена. Тя беше олицетворение на провала. Ако Зовастина научеше, доверието й към него завинаги щеше да бъде изгубено. Да не говорим за случилото се с Рафаел. Лявата му ръка се вкопчи във вратата на задната кабина. Използвайки рамката като лост, краката му се отлепиха от люлеещата се палуба и с всичка сила се забиха в тялото на жената. Тя успя да блокира удара и политна напред.

Площта на кабината беше около два квадратни метра, с отвори за достъп от двете страни. Моторът виеше на максимални обороти, а останалата без управление лодка се мяташе по вълните. Предпазното стъкло се покри с водни пръски. Жената продължаваше да стиска пистолета, но имаше проблем с равновесието.

Той замахна и я улучи в брадичката с ръба на дланта си. Главата й се отметна назад и се удари в нещо твърдо. Той се възползва от зашеметяването й, завъртя руля в обратна посока и намали оборотите на двигателя. Страхуваше се да не навлязат в плитчините, където имаше опасност витлото да се оплете в гъстите водорасли.

Небето над Торчело беше озарено в оранжево. Лодката подскачаше по вълните, а жената стискаше главата си с две ръце. Виктор я изрита във водата, решил да повери съдбата й на природните стихии.

47

Зовастина мина в олтара и насочи поглед към величествения балдахин. Четири богато украсени колони от алабастър крепяха солиден блок от зелен мрамор. Зад него блестеше прочутата Пала д’Оро, инкрустирана със злато и скъпоценни камъни.

Пред олтара лежаха двете части на каменния саркофаг. Капакът беше издялан от цяла плоча във формата на правоъгълник, върху която личеше надпис на латински, изписан с големи и равни букви: CORPVS DIVI MARCI EVANGELISTAE. Познанията й по езика бяха достатъчни за един груб превод: „Божественото тяло на евангелист Марко“. Над капака имаше две дебели железни куки, вероятно използвани за поставянето на тежкия камък на място. В момента те бяха свързани с четири хидравлични крика, прикрепени с големи болтове.

— Доста трудна работа — отбеляза Мичънър. — Мястото под олтара е изключително малко. Разбира се, можехме да решим проблема с по-мощна техника, но за нея няма нито място, нито време.

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 177
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)