Венецианското предателство [bg]

Мичънър й направи знак да се отдалечат, спря до олтара и прошепна:

— Светият отец се опитва да удовлетвори желанието ви с надеждата, че и вие ще изпълните неговото. Но нека бъдем реалисти. Вие няма да изпълните това, което сте обещали.

— Не съм свикнала да бъда обиждана — хладно отговори Зовастина.

— А светият отец не е свикнал да го лъжат.

По всичко личеше, че дипломатичният мъж е решил да зареже всякакви преструвки.

— Вие ще получите достъп до Федерацията, както обещах — все така хладно рече тя.

— Но искаме повече.

Едва сега Зовастина си даде сметка, че Мичънър е изчаквал до вдигането на капака. Беше готова да се прокълне, но разбираше, че няма друг избор. Трябваше да довърши започнатото. Заради Карин, заради Александър Велики, заради това, което беше скрито в саркофага.

— Какво искате?

Мичънър бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади няколко листа, навити на руло.

— Подготвили сме съглашение между Федерацията и Католическата църква. То съдържа писмени гаранции за достъпа ни до територията на вашата страна. Уважавайки вашата вчерашна молба, в него е добавен и текст, който дава право на Федерацията да разрешава евентуалните църковни строежи.

Тя разгъна документа и видя, че текстът е на казахски.

— Решихме, че ще ви бъде по-удобно да го имате на родния си език — отбеляза Мичънър.

— За да го разпространявате по-лесно — поправи го Зовастина. — Моят подпис е застраховката ви, че няма да се отметна.

Очите й пробягаха по клаузите на договора. В тях се описваше подробно сътрудничеството между Римокатолическата църква и Централноазиатската федерация в областта на „съвместното насърчаване на свободата на религията чрез неограничена мисионерска дейност“. Специален параграф забраняваше всякакви форми на насилие срещу църквата и предвиждаше строги наказания за нарушителите. Друг гарантираше безплатни визи за всички църковни служители и свободен достъп до страната по всяко време.

Зовастина извърна глава към олтара. Вътрешността на саркофага не се виждаше дори оттук, на десетина метра разстояние.

— Бих се радвала да имам сътрудник като вас — промълви тя.

— Аз служа на своята църква и това ми харесва.

Тя погледна часовника си. Виктор щеше да се появи всеки момент. Той никога не закъсняваше. Очите й се насочиха назад, към централната пътека на храма, над която проблясваха изписаните в златисто сводове. Тук има безброй скривалища, помисли си тя. Изобщо не беше сигурна, че ще бъде сама по време на обещаните й трийсет минути, които започваха да текат точно в 1:00 ч.

— Ако имате проблем с подписването на съглашението, спокойно ще забравим цялата работа — обади се Мичънър.