Боговете на войната [bg]

— Господарю! Идат! — извика един от съгледвачите.

Юлий се обърна на изток и сърцето му подскочи. Видя конниците на Помпей да се връщат, подгонени от неговите извънредни.

Гледаше с пресъхнала уста как летящите ездачи се опитваха да влязат в собствените си редици. Нямаха обаче време да забавят и резултатът беше плачевен хаос. Опитът да формират защита се провали и извънредните на Цезар ги удариха в гръб.

След минута конниците на Помпей бяха разбити — собствените им хора отвориха дупки в редиците им и извънредните на Юлий минаха през тях и ги разделиха. Прахта се носеше над клането на плътен облак и от него излизаха конниците на Помпей, разбити и окървавени. И бягаха.

Десети се втурна напред. Юлий изкрещя и пришпори коня си към хаоса, очите му бяха приковани във фигурата на Помпей в далечината.

Флангът на Помпей се изкриви, сякаш освободен от огромен натиск, и почти се блъсна в стрелците, обграждащи диктатора. Юлий тъкмо щеше да заповяда да вдигнат щитовете, когато стрелците също се разбягаха. Легионерите от Десети започнаха да избиват всички, които им обърнеха гръб.

Когато прахта се разпръсна, Юлий видя, че конницата на Помпей бяга. Сега неговите извънредни не я преследваха — почти в транс от обрата на съдбата Юлий гледаше как удрят в тил линиите на Помпей и ловко и умело ги разделят.

Юлий отново потърси Помпей, но той вече не беше там, където го бе видял. Конят му прескачаше падналите стрелци. Копитата му хвърляха пръски кръв и кал. Помпей бягаше!

Изсвириха рогове и Юлий стреснато се завъртя на седлото. Беше сигнал за капитулация и той изпита внезапен ужас, че ветераните му са се провалили, докато той е бил на десния фланг. Чу трясъка на оръжията, докато мъжете хвърляха щитовете и мечовете си. Сред хаоса все още не разбираше дали е победил, или загубил.

Октавиан препусна към него, дишаше тежко. Бронята му висеше само на един ремък, рамото му беше в кръв. Едното му око беше подуто и напълно затворено, но това нямаше значение. Беше жив и сърцето на Юлий подскочи от радост.

— Те се предадоха, господарю — викна младежът. — Веднага щом Помпей напусна бойното поле. Свърши се. — Отдаде чест и Юлий видя, че целият трепери.

Наведе се на седлото, наведе и глава. След дълъг момент се изправи и погледна на север. Не биваше да остави Помпей да избяга, но битката щеше да се разгори отново и при най-малката провокация, освен ако не останеше с хората си. Дългът му беше да остане на бойното поле и да въведе ред, а не да преследва победения противник. Знаеше го, но жадуваше да извика извънредните си и да настигне Помпей. Тръсна глава, за да се освободи от борещите се чувства.

— Разоръжете всички и се погрижете за ранените и от двете страни — каза той. — Доведете военачалниците на Помпей при мен и се отнасяйте с тях с уважение. Те постъпиха добре, че се предадоха, но това вероятно ги измъчва. Уверете ги, че няма да има жестокости. Те не са врагове. Ще бъдат посрещнати с чест.