Боговете на войната [bg]

Глава 20

Светлината на зората се разля над Фарсал, облаците препускаха в небето. Армиите на Рим се бяха събудили много по-рано, още по тъмно. На светлината на факлите се приготвиха за предстоящия ден. Раниците бяха подредени с рутина, кожените палатки бяха сгънати и вързани в тишина. Хапнаха горещ бульон и топъл хляб от глинените фурни. Закуската щеше да им даде сили за това, което предстоеше. Хората, които се движеха с войската — занаятчии и търговци, — стояха с уважително наведени глави. Дори проститутките бяха мълчаливи, струпани заедно, докато гледаха как легионите тръгват през равнината. От двата края на Фарсал се чуха рогове и тропането на краката заотеква като сърцебиене.

Ветераните от Галия нямаха търпение да влязат в бой. Напредваха като расови жребци и командирите трябваше да крещят, за да изправят строя. Въпреки виковете на центурионите и опциите мъжете, които се бяха били заедно повече години, отколкото можеха да преброят, непрекъснато си подмятаха весели шеги. Но армията на Помпей нарастваше пред тях и виковете и шегите намаляха, докато не настана мрачно мълчание — всеки се подготвяше за това, което трябваше да прави.

С приближаването на армиите разположението на хората и конницата се променяше. Отначало Юлий постави Десети в средата на бойната линия, но после го изпрати на десния фланг, за да подсили линията си там. Помпей видя раздвижването и собствените му редици се разместиха като блестяща течност — маневрираха, за да получат всяко възможно предимство. Това беше игра на блъф и контраблъф — двамата командири променяха формациите като пулове върху дъска за латрункули[3].

Когато видя, че легионите на Цезар ще направят завой и най-после ще се изправят срещу него, Помпей усети едновременно страх и възбуда. Беше акт на колосална самоувереност от страна на Юлий да избере открита равнина. Друг би опитал в пресечена местност, по-подходяща за стратегии и умения. Посланието на Цезар беше ясно разбираемо за войниците на Помпей — той изобщо не се страхуваше от тях. Вероятно точно заради това Помпей разгърна легионите си в три широки редици, всяка по десет реда в дълбочина, разпростираха се на повече от миля през Фарсал. С реката, която да защитава десния фланг, можеше да използва левия като чук.

Щом Юлий видя тромавата формация, усети прилив на нова увереност. Командирът смяташе, че хората му могат да се огънат, и точно затова ги бе разположил в такива впечатляващи блокове. От друга страна, гръцките легиони щяха да усетят липсата на увереност у Помпей и това още повече щеше да понижи бойния им дух. Юлий планира подходящите действия и изпрати нови заповеди на военачалниците си. Армиите се приближиха още повече.