Наследството на Армадата [bg]

След смъртта му тялото на предателя е разчленено на части и е изложено на публично място в Лондон за назидание на широката публика. Вдовицата му лейди Ан Пеник — според някои исторически сведения бременна с първото им дете — е лишена от всички привилегии и прогонена от страната. Никой не чува повече за нея. Но мрежата от испански шпиони в Англия остава непокътната, тъй като Пеник отнася имената им в гроба.

До днес.

Форсайт, а и самият Кабеза бързо установиха, че същите тези имена фигурират в шифрован списък сред откритите на борда на „Санта Тереза“ документи. По ирония на съдбата в усилията си да отблъсне и разбие Армадата Кралският флот лишава своето правителство от най-ценната възможна информация за подмолните действия на врага. В смразяващия списък с агентите на Пеник фигурират седем влиятелни политици, трима висши офицери, един вицеадмирал и един недоволен от положението си член на кралското семейство. Общо четиринайсет имена, всяко от които достатъчно известно на съвременните историци. Всичките с неопетнена репутация, известни като пламенни защитници на родината си.

Но въпреки това тук, черно на бяло, бяха доказателствата за тяхната измяна, достатъчни да ги изпратят в Тауър през 1588 г., а дори и днес да предизвикат шок и вълна от възмущение. Историческата бомба с часовников механизъм беше готова да се взриви. Форсайт беше планирал всичко: медийната буря, сделката за милиони за книгата на тази тема, осемсерийния документален филм, наречен „Скритите предатели“.

Би било страхотен удар, призна пред себе си Кабеза, докато се луташе из пустите улички на селото. Самият той очакваше с не по-малко нетърпение от Форсайт последиците, макар и по чисто научни причини.

Разбира се, това вече нямаше как да се случи. Нима бе възможно някой да извърши убийство, за да прикрие предателството на сър Кристофър? Кабеза не разбираше. Но Форсайт беше мъртъв, а самият той се беше превърнал в обект на преследване. Ужасна бъркотия, която го караше да потръпва от страх, да не спи нощем и да се чуди какво да прави през деня, затворен в Ла Каталина и способен единствено на самосъжаление.

Затова изпита дълбоко облекчение, когато най-сетне реши да излезе навън и да разгледа „Иглесия де ла Вила“. Църквата нямаше връзка с конкретните му изследвания — иначе би я открил преди много години — но една обиколка около нея и останките от замъка на маврите несъмнено щеше да му помогне да забрави проблемите си, макар и за малко.

Продължаваше да крачи из улиците на Монтефрио, спирайки от време на време да се порадва на терасовидните градини със стройни, красиви дори през зимата палми, на декоративните балкончета и старинните улични лампи. Но през цялото време не изпускаше от очи високата камбанария, към която бавно се приближаваше през плетеницата от тесни улички.