Наследството на Армадата [bg]

— Кабеза! — долетя някъде отдалече приглушеният глас на Нико. — Излез, човече! Това съм аз!

На Бен му се прииска да му кресне, че няма смисъл да повтаря едно и също, тъй като беше ясно, че Кабеза не е в къщата, но вниманието му беше привлечено от размяната на имейли между историка и Роджър Форсайт на екрана. Съобщенията бяха с датите на последните им контакти преди планираната среща в Испания, а по-старите се връщаха чак до началото на декември — до датата, на която според Саймън Бътлър Форсайт беше извадил тайнственото ковчеже от потъналия боен кораб на Армадата.

Информацията беше твърде много, за да може да я обхване веднага, а и двамата мъже бяха взели мерки да не обменят поверителни сведения по интернет. Някои от посланията бяха кодирани не по-зле от документите, които Форсайт се беше надявал да разшифрира с помощта на Кабеза, но въпреки това Бен успя да схване, че в тях става въпрос за поземленото дарение на крал Филип II, за което беше споменал Нико. А също така и за тайния агент на Испания, за когото е било предназначено то.

Напълно споделям опасенията ви, че дори след петстотин години последиците от подобни разкрития могат да предизвикат доста вълнения, пишеше някъде през януари Кабеза. Дори ако само половината от имената в този списък са се занимавали с шпионаж, това би било едно невероятно откритие.

Моите намерения са да предизвикам именно вълнение, отговаряше още същия ден Форсайт. Колкото по-силно, толкова по-добре.

Четенето беше прекъснато от Нико, която се втурна в стаята със зачервено от гняв лице.