Наследството на Армадата [bg]

Единственото, с което Форсайт пожела да го запознае преди срещата им очи в очи, беше копие от декрета за поземлено дарение, направено през юни 1588 г. от испанския крал Филип II. Времето и влагата бяха изяли краищата на листа, но съдържанието беше отлично запазено — както и това на останалите актове, които също имаха изключително важно значение.

Сияещ в алено и златно, документът носеше съвършено запазен кралски подпис под текста, а в горната му част съгласно изискванията по онова време беше изписано името на човека, на когото кралят беше решил да направи този изключително щедър подарък. То принадлежеше на човек, когото Кабеза и всички историци през последните петстотин години познаваха много добре. Едно наистина много популярно име.

Сър Кристофър Пеник е изключително влиятелен благородник с отлични връзки в Парламента и кралския двор на Елизабет I. Връзки, за които всеки друг би могъл само да мечтае. Съветва кралицата по много деликатни въпроси на държавната политика и само няколко думи, прошепнати в ухото на Нейно Величество, са достатъчни за вземането на ключови решения. Но в живота на доверения кралски съветник има и мрачна тайна.

По време, когато Римокатолическата църква се сатанизира в цяла Англия, а католическата вяра е сериозна пречка за всяка кариера, сър Кристофър мъдро крие своята привързаност към папската вяра. За нея знаят само съпругата му и ограничен кръг близки приятели. Но дори Ан не подозира, че когато любимият й съпруг не участва в дебатите на кралския двор или не ловува из земите си, простиращи се от Хамбълдън до Уинчестър, взема активно участие в нелегалните действия по възстановяването на Римокатолическата църква в Англия.

Началото на необявената англо-испанска война през 1585 г. вдъхва увереност на сър Кристофър и неговите съмишленици, че евентуалната победа на Испания ще превърне в действителност мечтата им за католическа Англия. През следващите три години, използвайки своите връзки на най-високо ниво, Пеник започва да захранва с ценна информация действащата в страната испанска разузнавателна мрежа, която в края на десетилетието вече е пуснала пипалата си дълбоко в държавната машина на Великобритания. Той бързо се превръща в безценна придобивка за Испания, особено след като поставя свои верни хора на ключови позиции в Парламента и кралския двор. Предателството му остава неразкрито в продължение на близо три години. А щедрата награда на крал Филип за един толкова ценен и умен агент е нещо напълно закономерно.