![Мираж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/0/mirazh-bg-download.jpg)
Мираж [bg]
- Автор: Дауд Сомая
- Серия: Мираж #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722335
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мираж [bg]». Краткое содержание книги:
„Великолепно написано, поглъщащо четиво, което прикова вниманието, със заявка да си спечели фенове, готови да прочетат цяла поредица.“ ALA Booklist
„Имаш чувството, че героите в „Мираж“ сякаш са съществували много преди началото на историята. Светът им е толкова богат, красив колкото и жесток. Сомая Дауд е рядко талантлив автор, а романът й - находчив, романтичен, вълнуващ дебют.“ Вероника Рот
„Пищен, ослепителен, могъщ дебют. Сомая Дауд е автор, когото си заслужава да следите.“ Тахере Мафи
— Нито пък аз.
Тя се втренчи в мен, сякаш пазех някаква тайна, която можеше да проумее, ако се вгледа достатъчно внимателно.
— Кажи ми какво да правя — прошепна.
Челюстта ми увисна.
— Какво?
— Кажи ми — повтори тя, взряна в мен с разширени очи, — как да… Как бих могла да… Как да управлявам народ, който ме мрази? Как… Как да бъда кралицата, която баща ми иска да бъда, когато майка ми се обръща в гроба, задето изобщо си мисля такова нещо?
— Човек не носи отговорност за онова, което жестоките господари вършат уж от негово име.
— Аз нося все пак някаква отговорност.
— Но какво можете да направите сега?
Тя извърна поглед, стиснала зъби от мъка и ярост. Поколебах се, но взех ръката й в своята.
— Трябва да мислите за дните и годините, които предстоят, като за игра на шатрандж. Ако искате да помогнете, няма друг начин.
Тя кимна.
— Съжалявам.
— Съжалявате?
— За… За нещата в началото. Нищо не би могло да промени онова, което вече направих. Но…
— Сестрите понякога се карат.
Тя се засмя унило.
— Сестрите не насъскват ловни птици една срещу друга.
— Щом така смятате, значи не сте чела достатъчно кушаилски приказки.
Слаба, но искрена усмивка изплува бавно на лицето й.
— Ти… наистина ли гледаш на мен така? Като на сестра?
Вместо да ме погледне, беше забила поглед в ръцете си и ту стискаше, ту отпускаше хватката си около медальона.
— Аз съм най-малкото от децата в семейството ми — обясних аз. — По-големите ми братя винаги са ме закриляли. А сега… Сега ще се опитам да закрилям вас.
Очите й се разшириха леко, тя се наведе към мен и притисна устни към бузите ми бързо и едва забележимо, преди да вдигне качулката над косата си и да си спусне булото.
Загледах се след нея, докато си отиваше, и се запитах какво ли ще се случи — с ясното съзнание, че следващия път, когато я видя, ще се е приближила с още една стъпка към възкачването си на престола.
Прекарах остатъка от вечерта свита до прозореца в спалнята си и потънала в размисъл. Бях се оказала права за Марам — за желанията и страховете й. Искаше да бъде добра кралица, но ватийците бяха оказали влиянието си и тя се боеше твърде много, за да предприеме правилните действия. Нуждаеше се от помощ.
Комуникаторът, залепен за висулката на колието ми, изсвири остро и оглушително високо. Сепнах се объркана, преди да установя откъде идва шумът. Пръстите ми потрепериха, докато отлепвах гелоподобната повърхност. Имахме правило — винаги аз звънях, никога не ме търсеха те. Ако рискувах да изпиукам изведнъж пред някого другиго, бързо щяха да ме хванат.
— Да? — проговорих с дрезгав глас.
Някой си пое дъх рязко от другата страна, сякаш с облекчение.
— Слава на Дихиа! — каза Аринаас. — Разтревожих се, че няма да успеем да се свържем с теб навреме.
Косъмчетата на тила ми настръхнаха.
— Навреме за какво?
— Изпратихме агент в Уалили, който ще присъства на церемонията по случай обявяването на наследницата на трона — обясни тя. — Той е най-точният ни стрелец и задачата му е да убие Марам. Матис вероятно ще присъства, затова сме инструктирали човека да убие първо него, разбира се — ако има такава възможност.
Безпокойството ми се превърна в паника. Пръстите ми изтръпнаха, не можех да си поема дъх. Да убият Марам? Не! Не и когато най-после изглеждаше възможно да бъде убедена да се превърне в истинска андаланска кралица. Не и когато можехме да спасим животи, вместо да ги жертваме в кръвопролития.
— Не можете!
— Това е война, Амани — каза тя с твърд глас. — Можем и ще го направим.
— Не — повторих, трескаво обмисляйки какво да кажа. — На утрешната церемония няма да присъства Марам, а аз.
Аринаас вдиша рязко.
— Намери начин да се измъкнеш от церемонията, Амани. Разбираш ли ме?
— Кажете на убиеца да не прави нищо!
— Не си принцеса, за да ми заповядваш — сопна се тя. — А и е възможно да не успея да се свържа с него. Пътува от източните райони. Съобщението може да не стигне до него навреме.
— Моля те, Аринаас — прошепнах аз.
Чух я как си поема дъх отново.
— Дихиа да ни е на помощ.
34
Посрещнах утрото с една-единствена мисъл — нямаше да мога да си го простя, ако смъртта на Марам тегнеше на съвестта ми. Тя беше жестоко момиче, отгледано от още по-жестоки роднини, но искаше да постъпи правилно. И беше способна на това — повече от всеки ватиец. Ако бунтовниците успееха да я убият — дори да убиеха и Матис — щяха да влязат във война с Галена, която мразеше андаланците със същата сляпа ненавист като Матис.