Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Рискувал си да влезеш в разправии със сейшелското чиновничество?
— Ами… — на лицето на Компор цъфна усмивка, която излъчваше неоспоримо очарование и Голан почувства, че почти започва да го харесва. — Аз не съм страхливец по всяко време и за всички неща.
Тривайз отново стана мрачно непреклонен.
— Как успя да получиш кораб като моя?
— Точно по същия начин, по който ти получи кораба си. Старата дама — кмет Бранно — ми го предостави.
— Защо?
— Ще бъда съвсем откровен с теб. Поръчано ми е да те следвам. Кметът искаше да знае къде отиваш и какво ще правиш.
— Предполагам, че си й докладвал честно и почтено. Или си бил вероломен и към нея?
— Докладвах й. Всъщност нямах избор. Тя е поставила на борда на кораба хиперреле, което е предполагала, че няма да намеря, но аз го открих.
— И?
— За нещастие то е така монтирано, че не мога да го махна, без корабът да загуби възможността да се движи. Или поне няма начин аз да го отстраня. Следователно тя знае къде съм и къде си ти.
— Да предположим, че не беше успял да ме последваш. Тогава тя не би знаела къде съм. Не се ли сети за това?
— Разбира се, че се сетих. Мислех си просто да й докладвам, че съм те изтървал, само че Бранно едва ли щеше да ми повярва, нали? И кой знае колко дълго нямаше да мога да се върна на Терминус. А аз не съм като теб, Тривайз. Не съм свободна и безгрижна личност. На Терминус имам съпруга — бременна съпруга — и искам да се върна при нея. Ти можеш да си позволиш да мислиш само за себе си, но не и аз. Въпреки това дойдох да те предупредя. В името на Селдън, опитвам се да го направя, а ти не щеш да ме изслушаш. Продължаваш да говориш за други работи.
— Не съм впечатлен от внезапната ти загриженост. За какво можеш да ме предупредиш? Струва ми се, че ти самият си единственото нещо, за което трябва да бъда предупреден. Ти ме предаде, а сега ме преследваш, за да ме предадеш още веднъж. Никой друг не се опитва да ми направи зло.
— Остави драматизма, човече — възкликна Компор с очевидна искреност. — Тривайз, ти си гръмоотвод! Изпратен си да привлечеш реакцията на Втората фондация, ако такова нещо действително съществува. Аз имам интуиция не само за хиперпространственото преследване и ми се струва, че разбирам какво планира нашата обща позната. Ако се опиташ да откриеш Втората фондация, те ще го разберат и ще започнат да действат срещу теб. Ако го направят, твърде възможно е да се издадат. А щом се издадат, кмет Бранно ще ги подгони.
— Колко жалко, че фамозната ти интуиция не е проработила, когато Бранно е планирала да ме арестува.
Компор се изчерви и измърмори:
— Знаеш, че не винаги действа.
— И сега ти казва, че кметът възнамерява да нападне Втората фондация? Няма да посмее.
— Мисля, че би го направила. Въпросът обаче не е там. Въпросът е, че в момента тя те подхвърля като примамка.
— Е, и?
— Е, и — в името на всички черни дупки в космоса! — не търси Втората фондация. На Бранно няма да й пука, ако бъдеш убит, но аз се тревожа. Чувствам се отговорен за това и се тревожа.
— Трогнат съм — студено каза Тривайз, — но в момента имам друга задача.
— Друга задача?
— Пелорат и аз сме по дирите на Земята. Планетата, за която някои мислят, че е първоначалният дом на човешката раса. Нали така, Янов?
Пелорат кимна.
— Да, това е чисто научен въпрос и аз отдавна се интересувам от него.
За момент Компор бе озадачен, после попита:
— Търсите Земята? Но защо?
— За да я проучим — рече Пелорат. — След като е единственият свят, на който са се развили човешки същества — предполага се от по-низши форми на живот, вместо да пристигнат вече съвсем завършени, както е на всички други планети — тя трябва да е много привлекателна за изучаване с уникалността си.
— И — добави Тривайз — свят, където може би ще науча повече за Втората фондация. Може би.
— Никаква Земя няма — каза Компор. — Вие не го ли знаете?
— Няма? — Пелорат изглеждаше съвършено объркан, както винаги, когато се канеше да упорства. — Да не искате да кажете, че няма планета, от която да произлиза човешкият род?
— О, не. Разбира се, че е имало Земя. Не става дума за това. Сега няма никаква Земя. Няма населена Земя. Вече я няма!
Без да се впечатли особено, Пелорат подхвана:
— Приказват се разни приказки…
— Чакай, Янов — прекъсна го Тривайз. — Компор, откъде знаеш това?
— Как така откъде? То си ми е по наследство. Мога да проследя моя род до сектор Сириус, ако разрешиш да повторя този факт, без да ти досадя. Там знаем всичко за Земята. Тя се е намирала в същия сектор, което означава, че не е била част от фондационната Федерация и очевидно никой на Терминус не се е интересувал от нея. Само че въпреки туй Земята си е била там.