Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Ученият се обърна към Тривайз:
— Не съм сигурен, че разбират какво имам предвид под „Земя“. Изглежда мислят, че говоря за някакъв район на тяхната планета, и ми казват, че не познават такова място.
— Янов, споменават ли името на тази планета?
— Струва ми се, най-близо до онова, което използват като название, е „Солария“.
— Срещал ли си я в твоите легенди?
— Не… не повече, отколкото съм чувал за Аврора.
— Добре, питай ги дали на небето, между звездите, има някакво място, наречено Земя. Посочи нагоре.
След нова размяна на реплики Пелорат пак се обърна към съветника и рече:
— Всичко, което мога да измъкна от тях е, че на небето няма никакви места.
— Попитай ги колко са стари — предложи Блис — или, по-скоро, от колко време функционират.
— Не зная как да кажа „функционират“ — поклати глава Пелорат. — Всъщност не съм сигурен, дали мога да кажа и „колко сте стари“. Не ме бива твърде за преводач.
— Направи каквото можеш, Пел, миличък — настоя Блис.
След няколко въпроса и отговора историкът заяви:
— Функционират от двадесет и шест години.
— Двадесет и шест години — промърмори Тривайз възмутено. — Че те са съвсем малко по-стари от теб, Блис.
С внезапно припламнала гордост Блис започна:
— Ако е там въпросът…
— Зная, зная. Ти си Гея, която е на хиляди години. Както и да е, но тези роботи явно не могат да разказват за Земята от личен опит, а в базите им от данни очевидно не е включено нищо, което ще е излишно за тяхното функциониране, така че бъкел не разбират от астрономия.
— Някъде на планетата може да има и други роботи — предположи Пелорат, — които да са праисторически.
— Съмнявам се — отвърна Тривайз, — но ги попитай, ако можеш да намериш думи за това.
Този път разговорът бе доста дълъг и накрая историкът го прекъсна със зачервено лице и изражение на пълна безизходица.
— Голан — рече той, — някои неща, които се опитват да ми кажат, определено не са ми ясни, но доколкото разбрах, по-старите роботи се използват за ръчна работа и нищо не знаят. Ако този тук беше човек, щях да заявя, че говори за тях чисто и просто с презрение. Тримата са домашни, поне така казват, и не им се полага да остаряват, за да бъдат заменени. И са от онези, които наистина знаят нещата — самите те твърдят това, не аз.
— Не знаят много — изръмжа Тривайз. — Поне за онова, което искаме да научим.
— Съжалявам — клюмна Пелорат, — че така бързо напуснахме Аврора. Ако там бяхме намерили някой оцелял робот, а сигурно щяхме да успеем, понеже първият, на когото попаднах, все още таеше искрица живот у себе си, те сигурно щяха да знаят нещо за Земята от собствените си спомени.
— При условие, че спомените им са недокоснати, Янов — възрази съветникът. — Винаги можем да се върнем там — и с кучешки глутници или не — ако ни се наложи, ще го направим… Само че ако тези роботи са едва двайсетинагодишни, трябва да има и такива, които са ги произвели, а според мен производителите най-вероятно са хора — той се обърна към Блис. — Убедена ли си, че си усетила… Тя внезапно вдигна ръка и на лицето й се появи напрегнато и съсредоточено изражение.
— Идва — тихо рече геянката. — Сега.
Тривайз бързо обърна поглед към височинката. Отначало иззад нея се появи, а сетне и закрачи към тях една несъмнено човешка фигура. Беше с блед тен и дълга и светла коса, леко бухнала от двете страни на главата. Лицето на човека бе внушително и съвсем младо на вид. Голите му ръце и крака не бяха особено мускулести.
Роботите се пораздалечиха, а той продължи да крачи, докато не се оказа между тях.
После заговори с ясен и приятен глас и думите му, макар и използвани по архаичен начин, бяха на стандартен галактически, сиреч лесно разбираеми.
— Привет, странници от космоса — каза той. — Що щете от моите роботи?
46
Тривайз не се прояви особено дипломатично, възкликвайки глуповато:
— Говориш галактически?!
Соларианецът се усмихна някак печално.
— Защо не, след като не съм ням?
— Ами тези? — съветникът посочи металните туловища.
— Това са роботи. Те също говорят нашия език. Само че аз слушам хиперпространствените съобщения между далечните светове и съм се научил да думам като вас, както и моите предци. Те са оставили описания на езика, но аз непрекъснато чувам нови слова и изрази, дето се променят с годините, сякаш вие, заселниците, можете да се застоите на някой свят, но не и на някоя дума. Защо си така изненадан, че разбирам езика ви?