Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
Джес се метна на седлото още в зори, подтикван от стягащото чувство, че Ариел има нужда от него. Щеше му се да му поникнат криле, за да полети към своята любима, но трябваше да се задоволи само със сътрудничеството на любимия си кон.
— Отивам с каручката до града, Ариел, искаш ли да дойдеш с мене? запита Розали.
Беше събота и Розали беше решила да отиде до Уейко, за да накупи разни необходими неща за празниците. Работниците, които бяха останали в ранчото за през зимата, вече бяха тръгнали за обичайните си развлечения в събота вечер.
Спомняйки си за последното пътуване в града и спречкването на Тили и Кърк, Ариел отклони предложението. Просто не й се искаше да се друса днес по пътя до града.
— Мисля, че ще си остана у дома, Розали, и ще почета малко. Така и така няма за какво да ходя до града. Облечи се добре, вън е студено.
Розали се намръщи загрижено. Никак не искаше да оставя любимката си сама, но работата не можеше да се отлага повече.
— Добре, сеньорита, но как ще се чувстваш тук сама?
Ариел се усмихна вяло.
— Не трябва толкова да се безпокоиш за мене. Добре съм.
— Не ми изглеждаш добре. Май ще трябва да повикам доктора да дойде да те прегледа.
— Няма ли да тръгваш? — запита натъртено Ариел.
— Да — измърмори Розали. — Но един ден ще трябва да ми кажеш какво те притеснява.
И тя се обърна и излезе.
Ариел загледа мълчаливо как икономката се отдалечава с каручката. Запита се дали тя подозира нещо; знаеше, че след време щеше да се наложи да й каже. Да има дете, без да е омъжена — това си беше жив скандал. Повечето хора щяха да се отдръпнат от нея, но Ариел знаеше, че Розали ще и съчувства и ще я подкрепи. Ако майка й и вторият й баща узнаеха, помисли мрачно Ариел, щяха да се ужасят и нямаше да преживеят този срам. Затова не биваше да узнават. Тя трябваше по някакъв начин да остане в Тексас, независимо какъв натиск щяха да й окажат, за да се върне в Сейнт Луи.
Приближаващият тропот на копита изтръгна Ариел от мислите и, но тя не им обърна внимание, помисли, че някой от работниците е забравил нещо и се е върнал. Едва когато предната врата се отвори и в стаята влязоха трима мъже, тя разбра, че е сгрешила. Ужас се промъкна във вените й, докато се взираше в тримата натрапници, чиято груба външност и предизвикателно нахлуване вещаеха опасност за живота й.
— Какво искате? Кои сте вие?
Барт Дилън свали шапката си и се ухили.
— Вие! — извика Ариел потресена. — Познавам ви. Вие сте… партньорът на Тили Каулс.
— Имате добра памет, госпожо — каза Дилън. — А тези две хубави момчета с мене са приятелите ми Пекос Пит и Ганди.
Пекос и Ганди избухнаха в дивашки смях.
— Ей, Дилън, какъв си шегаджия! — каза Пекос. — Много добре знаеш, че не сме никакви красавци.
Пекос може би някога беше изглеждал симпатичен, но времето и разбойническият живот бяха белязали неотвратимо лицето му. Докато за Ганди не можеше да се каже, че някога е бил нещо друго освен грозен.
Докато Ариел се взираше в тримата мъже, сякаш някаква завеса се вдигна и тя видя всичко съвършено ясно. Барт Дилън и Тили Каулс се бяха наговорили. Двамата бяха заплели тази интрига, за да я лишат от наследството й. След като се бяха докопали до чантата й и бяха прочели писмата и документите, бяха решили да си присвоят спестяванията и собствеността на баща й.
— Какво искате? — запита тя разтреперана.
Нима имаха намерение да я убият, за да не може никой да оспори претенциите на Тили?
— Обличай се, идваш с нас — заповяда грубо Дилън.
— Нищо подобно! — възпротиви се Ариел.
— И си вземи торба с дрехи. Така всички ще помислят, че си духнала оттук, да не могат роднините ти да кажат, че си Тили Каулс.
— Не… не разбирам. Когато вторият ми баща пристигне, всички ще разберат, че Тили не е Ариел Лийланд. Това какво общо има с вас?
— Тили няма да бъде тук, когато твоите хора пристигнат — ухили се Дилън. — Всичко сме измислили, нали разбираш. Като заминеш, ще помислят, че е защото се страхуваш да не те изобличат. Когато Тили замине, ще мислят, че се е върнала в Сейнт Луи. Обаче тогава тя вече ще е продала ранчото на Кърк Уолтърс. Толкова е просто, като знаеш какво да направиш.
— Никъде не отивам с вас — заяви твърдо Ариел.
Дилън я изгледа страшно, кимна към Пекос и каза:
— Погрижи се да направи каквото й казвам. Пекос я сграбчи за ръката и я дръпна към стълбите.
— Къде ти е стаята? — запита и я разтърси силно.
— Виж там да си вземе торбата с дрехи и веднага се връщайте долу — извика Дилън. — И не се замотавай, Пекос.