Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Влизай — каза Тили и огледа коридора, за да се увери, че никой не ги е видял.
— Уверих се, че никой не ме е проследил — каза Дилън, вмъквайки се в стаята.
— Не можеш да си представиш колко навреме идваш. Тук нещата се развиват страшно бързо.
— Какви неща? — запита остро Дилън. — Да не би адвокатът да е заподозрял нещо?
— Не, не. Ариел получила писмо, че някой от Сейнт Луи пътувал за насам. Това ще ни създаде неприятности.
Поток ругатни изригна от устата на Дилън.
— Мамка му, точно когато работата тръгна както трябваше. Парите от банката в Сан Антонио почти свършиха, а разчитах на тая далавера да ни донесе прилична печалба. Като деля с Пекос Пит и Ганди, нещата стават доста заплетени.
— Прати ги по дяволите, вече не ни трябват.
— Не, ще ми свършат още работа. Ще стане по-лесно щом продадем ранчото. Как се спогаждаш с оня Уолтърс?
— Почти го убедих. Няма да е трудно да го накараме да купи ранчото срещу писмен договор. Каза ми, че семейството на тая Лийланд искало да си я прибере у дома в Сейнт Луи, обаче тя не искала да мърда от Тексас. Хрумна ми нещо. Ами ако Ариел изчезне, преди да дойде настойникът й? Всички ще си помислят, че е избягала, защото се е уплашила да не я разпознаят като Тили Каулс. Дори адвокатът ще трябва да се съгласи, че аз съм Ариел Лийланд. Мога да продам ранчото на Уолтърс и да духна, преди някой да се е усетил.
— Няма ли да заподозрат нещо, ако и ти изчезнеш?
— Ще помислят, че Ариел е заминала, защото не иска да се връща в Сейнт Луи. И разбира се, ще мислят, че аз съм Ариел.
Широка усмивка се изписа по лицето на Дилън.
— Това е по-лесно, отколкото да ограбваш банки или дилижанси.
— Оставям на тебе да измислиш подробно как точно ще изчезне Ариел. Трябва да стане най-много след два дни. Нямаме време.
— Остави това на мене, Тили, никой няма да чуе и види Ариел Лийланд, след като сложа ръка върху нея.
— По-добре си дръж ръцете далече от нея, чуваш ли, Барт? Убий я, но не прави нищо друго. Знаеш какво искам да кажа. Ти си мой мъж и не искам да спиш с други жени.
— О, Тили, не бих направил подобно нещо.
— Гледай наистина да е така. Къде ще се срещнем, след като замина оттук с парите?
Дилън се замисли за няколко минути.
— Ще те чакам в скривалището ни южно от Сан Антонио. Не съм го използвал известно време и никой няма да помисли да ни търси там. Не че някой ще ме свърже с тебе, доста отдавна не са ни виждали заедно.
— Ще бъда там — обеща Тили. Дилън се накани да си тръгне, но тя го спря, докосвайки ръката му. Очите й бяха тъмни и приканващи. — Толкова скоро ли трябва да си тръгваш?
Дилън се ухили многозначително.
— Не, имам много време. — Огледа леглото. — Изглежда ми доста примамливо.
Тили бавно разкопча блузата си.
Джес седеше, опрял гръб в стената. Старите навици умираха трудно. Много отрано се беше научил колко глупаво е да седиш с незащитен гръб. Нахлупил шапката ниско над очите, с наболата синьо-черна брада той изглеждаше също толкова опасен, колкото и разбойниците в кръчмата. Отпи голяма глътка от лошото уиски, което поднасяха в западналото заведение, и направи гримаса. Седеше тук отдавна, много отдавна. Острият му сребрист поглед се спираше неспокойно върху всеки нов посетител, после се отместваше разочаровано, когато установеше, че не е онзи, когото търсеше.
Джес пристигна в Сан Антонио само за да научи, че Барт Дилън е изчезнал от лицето на земята, след като е ограбил банката. Сега или се свиваше в някое от скривалищата си, или отново беше пресякъл границата. Джес реши да повярва, че е направил второто. Разузнаваше в града вече две седмици, ходеше в някои от долнопробните кръчми, търсейки сведения, и когато не научи нищо, се запъти към Мексико. Сега седеше тук, отпиваше от уискито и мислеше за Ариел.
Питаше се дали всичко с нея е наред и дали наистина беше говорила сериозно при бурната им раздяла. Не я обвиняваше, че го мрази; не заслужаваше любовта й. Тя нямаше представа колко трудно му беше да се раздели с нея, да избере пътя, който щеше да запази честта му, но не облекчаваше съвестта му и не допринасяше Ариел да го обича. Любовта му към нея беше единственото неизменно нещо в живота му. Нещата идваха и си отиваха, но тази негова любов нямаше да се промени. Боже господи, помисли разпалено той, нима Ариел не е разбрала, че той веднага би се върнал при нея, ако беше физически възможно?
— Искате ли компания, сеньор?
Джес беше толкова потънал в нещастието си, че не беше забелязал ослепително красивата жена, която седна на масата му. Беше я виждал в кръчмата и преди. Знаеше, че е танцьорка и танцува всяка вечер за клиентите.