Обичай ме страстно

— Може би — каза Лолита загадъчно.

Джес бръкна в джоба си и извади няколко сгънати банкноти. Пъхна ги в ръката на Лолита.

— Сега пак. Виждала ли си го? Изненада се, когато тя му върна парите.

— Не искам парите ви, сеньор.

Тъмните й очи бяха пълни с диви обещания.

Джес замря. Не беше имал жена след Ариел… не беше пожелал никоя. Но беше стигнал дотук и точно сега нямаше да се откаже. Намираше се в задънена улица. Ако тази танцьорка разполагаше със сведения, които можеха да му бъдат полезни, би направил всичко, за да ги получи.

— Къде е стаята ти, Лолита?

Тя се усмихна подканващо и се изправи.

— Последваше ме, сеньор. — Той кимна и излезе навън след нея. Тя заобиколи кръчмата, стигна до задния й край и отвори една малка врата. — Взех я под наем от собственика само за няколко песос. Не е кой знае какво, но не смятам да остана дълго време тук.

Джес се огледа любопитно, без да казва нищо, но обърна внимание на подробностите, в случай че му се наложеше бързо да се измъква оттук. Стаичката беше чиста, но оскъдно обзаведена, леглото заемаше повечето пространство. Имаше маса и два стола, но никакви приспособления за приготвяне на храна.

— Ям в кръчмата — каза Лолита, предугаждайки въпроса му. — Искаш ли едно питие, Джес?

— Не — отвърна той рязко.

Лолита схвана отговора му като знак, че няма търпение да получи това, за което беше дошъл, без да губи време с разни встъпления. Тя също го искаше, затова започна бавно да се съблича. Джес обаче не последва примера й, а само я гледаше изпод полуспуснатите си клепачи. Когато тя свърши, се пъхна с неподражаема грация в ръцете му. Вдигна лице към него с влажни и очакващи устни.

Имаше тяло на танцьорка — стегнато, стройно, прекрасно сложено, с малки твърди гърди, тънка талия, дълги стройни крака. Понеже тя го очакваше, Джес я целуна. Беше топла и мека, издаваше прекрасна миризма на възбудена жена. Лолита го зацелува с жадната опитност на уличница и ентусиазма на разгонено животно. Беше красива, сексапилна, приканваща… но Джес не я желаеше. Когато ръцете й започнаха да разкопчават дрехите му, той я отдели от себе си. Тъй като беше много опитна, той разбра, че тя е усетила, че не го възбужда. Повечето мъже биха го помислили за луд, но не можеше да направи нищо, защото обичаше само една жена на света.

— Какво има, Джес? — нацупи се Лолита.

— Нищо. Нека първо да поговорим.

— Да поговорим? Искаш да говорим сега? Не харесваш ли Лолита?

— Напротив, много ми харесваш, но искам да разбера за този разбойник, преди и двамата да забравим.

Усмивката му подсказваше, че скоро двамата ще бъдат много заети, за да мислят за такива банални неща.

— Искаш да кажеш, за Дилън — пророни Лолита. Тънките й пръсти нетърпеливо галеха широките му гърди.

— Точно така. Виждала ли си го наскоро?

— Да, виждала съм го. Джес застана нащрек.

— Кога?

Гладкото чело на Лолита се набръчка.

— Беше тук в кръчмата с двама приятели преди три или четири месеца. Не мога да си спомня точно.

Тръпка на разочарование премина по гърба на Джес.