По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— Ами вие, милорд? И вие ли се тормозите от подобни… нужди?
Той спря рязко, явно изненадан от въпроса й. Известно време се взира в нея със загадъчно изражение.
— И аз съм мъж, нали?
Без съмнение беше. Най-красивият и най-съблазнителният от всички мъже, които някога бе срещала. Той беше всичко, което една жена можеше да пожелае, дори повече. Много повече.
Но никога нямаше да бъде неин.
Колкото и обезсърчително да бе това напомняне, то не намали чувствения й копнеж. Тъкмо обратното. Накара я още по-силно да се стреми да узнае нещо за това, което никога нямаше да изпита.
А и щеше да й помогне да свърже съдбата му с Даяна. Или поне отчаяно се опитваше да се убеди, че е така, за да оправдае безсрамното си любопитство.
— И търсите ли освобождение, милорд?
Той остана мълчалив толкова дълго, че тя започна да се съмнява дали някога ще й отговори.
— Да, аз също търся освобождение, макар и не чак толкова често, колкото повечето мъже, които познавам. Гордея се със способността си да контролирам тези си нужди.
— Но при кого… — изтърси Алис и рязко спря, когато осъзна какво се кани да го попита.
— При кого отивам да потърся това освобождение?
Чувствайки се напълно засрамена, тя кимна. Той сви рамене. Явно нетактичният й въпрос изобщо не го бе притеснил.
— За тази цел мъжете от моята класа си имат любовници. Други намират сексуалното си облекчение с проститутки.
Рейна Кастел, разбира се. Шарлот й бе казала, че тя е негова любовница. И макар че досега не знаеше точно какви са задълженията на една любовница, все пак би трябвало да знае, че метресата задоволява първичните мъжки инстинкти. Къде й е бил умът, че не го е запомнила?
Всичко се бе стопила в мъглата на собствените й желания, толкова опияняващи, че й бяха отнели всякакво благоприличие и срам, подтиквайки я да си пъха носа в работи, които изобщо не я засягаха. Внезапно се почувства съвсем засрамена от собственото си нахалство и сведе глава. Искаше й се да потъне в земята.
Лусиън поднови и беседата, и разходката си из стаята като мина от сексуалните нужди на един обикновен мъж към безсрамните похождения и подли интриги на развратниците. После я предупреди за опасностите от съблазняването и започна да й дава наставления как да се предпазна от тях, за да не се превърне в неволна жертва. Изчерпвайки темата, най-после млъкна.
Двамата останаха така дълго време — той продължаваше да крачи напред-назад пред нея, а тя постепенно се съвземаше. Въпреки че й бе казал много за страстта, съблазняването и любовния акт, не бе проронил и дума за любовта. Поне не още.
Така че тя чакаше… и чакаше… докато от продължилата тишина стана ясно, че урокът е свършил. Алис се на мръщи и се замисли. Колко странно! Смяташе, че вече Лусиън е променил отношението си към любовта. Поне дотолкова, че да я признае като причина за любовните връзки.
Докато размишляваше над този обезпокоителен въпрос внезапно си припомни предупреждението на Алура, че душата на Лусиън е била наранена и дълбоко засегната. Да не би проблемът да беше тъкмо тук? Нима способността му да обича е завинаги унищожена?
Ужасена от тази съвсем реална възможност и от трагичните последици, които щеше да има, ако предположението й бе истина, Алис попита без заобикалки:
— Ами за любовта, милорд? Със сигурност половият акт, който ми описахте, би бил много по-задоволителен, ако участниците в него са влюбени?
Вместо да спре, крачките му се ускориха и преминаха във възбудено подтичване.
— Любов? — изсумтя презрително Лусиън, обърна се на пети и забави ход, когато стигна до камината. — Любовта е просто благоприличното название на похотта… Изтънченото извинение за мъжете и жените, с което те прикриват срама си от собствените си плътски желания.
— Не… О, Лусиън… Не! Любовта, истинската любов, няма нищо общо с егоистичното физическо задоволяване, за което ти говориш. — Отчаяно решена да го накара да я изслуша и да му докаже, че способността му да обича е все още жива, тя го сграбчи за ръкава на халата, докато минаваше покрай нея, и го принуди да спре.
Вкопчила се в него, сякаш това бе последната й надежда за избавление — и може би наистина бе така — Алис впи поглед в каменното му лице.
— Любовта е нежността, с която майката държи детето си; тя е верността между приятели, добрината и милосърдието, които човек проявява към някой несретник. Тя е радостното единение на сърцата, умовете и телата в брака; тя е обожанието, с които съпругът и съпругата се отнасят един към друг. Любовта…