Тайната на Марша Мелоу
- Автор: Бюмон Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Марша Мелоу». Краткое содержание книги:
Това е въпросът, който вълнува половината Лондон, настървява журналистите от таблоидите да се втурнат по петите й и изправя на нокти консервативната майка на Лили.
Все още никой не подозира, че това е самата Лили.
Тя е написала мръсна книга и сега трябва да излезе на чисто.
Пропълзявам до прозореца и надниквам навън. Люис изглежда фантастично. Всъщност, той изглежда така всеки ден работата, но това е фантастично. Не мога да повярвам, че тук. И не мога да повярвам, че ще направя това, което се каня… Което сигурно означава, че изобщо няма да го направя. Щеше ми се Ант да не беше излязъл. Ако още беше тук щеше вместо мен да каже на Люис. След това можеше да излезе и да ни остави да правим безумен животински секс по кухненските шкафове.
Люис посяга и звънецът отново иззвънява. Мамка му, добре да го пусна — брилянтният план на Ант няма да сработи ако Люис замръзне до смърт на стълбището.
11.22 сутринта: Чакам до вратата. Трепери ли ми? Само дето не съм се подмокрила. Осъзнавам, че освен това се лензя като идиотка. Изтривам глупавото изражение и се насилвам да изглеждам… Как трябва да изглеждам? Бързо преравям асортимента от евентуални подходящи изражения за Най-Важния Момент на Посрещане на Първа Среща (Нещо Като Потенциално Ново Гадже). Голяма усмивка или леко нацупване? Лека усмивка или голямо нацупване? Сухи устни? Да… Не, влажни устни за целувка е по-добре. Още си облизвам устните когато той стига догоре и направо влиза…
Няма целувка.
Мамка му, по дяволите, мамка му. Май изобщо не съм разбрала — специално с Люис няма да ми е за пръв път. Добре, Лили, мисли. Той със сигурност каза, че ме харесва. Добре. Ама харесва като в „Харесвам те толкова много, че съм готов да зарежа всичко и да пренебрегна благополучието на смъртно болното си списание, само и само с надеждата да се натискам с теб“? Или харесвам като в „Харесвам те достатъчно като колежка, за да реша да консултирам в домашни условия служител, чийто родител е бил арестуван по сложно обвинение в шиионаж“?
Нямам представа. По-добре да напредвам много внимателно, защото, както споменах, имам опит със зрелищни недоразумения по отношение на Люис.
— Кафе? — питам, докато той стои сковано в средата на дневната. — Има мляко — добавям глупаво, като че ли притежанието на мляко е някакво адско постижение.
— По-късно може. Първо да поговорим.
Продължава да стои като бастун в центъра на стаята и говори с тона на главен редактор и главен работодател. Това е добър признак, Ант.
Сядам на дивана си.
Той остава прав.
Изобщо не е добър признак.
— Изглеждаш доста добре за току-що възстановил се от дребна шарка човек — казва той.
— Нямах шарка — отвръщам. Една лъжа е изчистена, остават само още няколко десетки.
— Знам. Виж, майка ти… Искаш ли да говорим за това?
За пръв път, откакто е влязъл, звучи по-топло… — съвсем малко — е, не като газов котлон, ама не е и леденостуден.
— Ъъ… Не… — казвам аз. — Искам да кажа, да… Боже… Ъм… Майка ми, значи?
Какво е това мънкане? Нещо като избирателен говорен дефект, който се проявява всеки път, когато се озова в радиус от три метра от Люис.
Да не е някаква алергия? Няма значение. Трябва да се преборя с него.
— Да, майка ти, значи? — откликва като ехо Люис. — Искаш ли да ми кажеш за какво са я арестували? Зет ми е адвокат — фирмен, доста добър. Ще се радвам да му звънна…
— Тя… Ъъ… Не е… — прекъсвам го, мънкайки, в опит да отлепя плана с истината от земята.
— Какво не е? Не е арестувана ли?
— Не, арестувана е.
— Тогава какво не е? — Настоява, вече объркан Люис. — Не за такова престъпление ли? Диди каза, че ставало дума за фирмен шпионаж…
— Майка ми през живота си не е влизала в голяма фирма — казвам. Да, цяло свързано изречение — и то без лъжа. Защо тогава продължава да ме гледа объркано.
— Чакай малко, ако не е влизала във фирма, тогава защо са я арестували за фирмен шпионаж? — пита той така смръщил чело, че виждам много добре как ще изглежда на седемдесет.
— Не е.
— Нали каза, че са я арестували!
Вече повишава тон. Отчаяно се опитвам да се придържам към брилянтния план на Ант, а той крещи.
— Арестувана е — без да искам, повишавам и аз глас. — Но не за фирмен шпионаж.
Изведнъж челото му се изглажда и аз осъзнавам къде съм сбъркала. Не му бях дала тази последна важна част от обяснението.
— За какво тогава са я арестували?
Уф. Трудната част — същинската истинска част от истината.
— За драскане със спрей — отвръщам тихо.
— Моля? Тя на колко години е?
— Почти на шейсет.
— Господи. Къде? По автобусна спирка ли? Или в метрото?
— По врата на църква. — Гласът ми затихва с всеки следващ отговор.
— Да не е някаква анархистка?
— Не точно… Тя… ъм… е вицепредседателка на Консервативната партия във Финчли.