Тайната на Марша Мелоу

— Тя непрекъснато ми звъни посред нощ — казвам аз.

— Сериозно?

— Веднъж ми се обади в три и половина, за да ми каже, че на страница шейсет и седма на „Пръстените“ има незатворено деепричастие.

— Незатворено какво?

— Нямам представа, но явно съм го написала. Обаждам й се.

— Само по-тихо — казва той, докато аз се запътвам към хола.

Тя вдига на третото иззвъняване.

— Минава четири — мърмори сънено, — което означава, че си само ти, Лили, или пък полицията, за да ми кажат, че са открили тялото ти.

— Аз съм.

— Слава Богу. Къде ходиш бе, момиче?

— В Ню Йорк.

— Един съвет за в бъдеще, миличка — започва тя да ме поучава внезапно събудена. — В отпуска се ходи, когато нещата са нормални, не когато Второто пришествие се готви да удари. А сега ми отговори: защо във всичките ни разговори нито веднъж не спомена шибания изнудвач?

Боже, ядосана ли е?

— Извинявай — мрънкам. — Просто се… паникьосах.

— Е, аз за какво си мислиш, че съм? Отбележи си го, скъпа: следващия път като се паникьосаш, прави го в моята генерална посока, ако обичаш. Аз съм осемнайсети размер, така че едва ли ще ме пропуснеш. Освен това ще ти стане по-добре да разбереш, че се оправих с него. Поне засега.

— Мери, благодаря ти… Как успя?

— Хищно лукавство и добрия стар морков.

— Плати ли му?

— Не точно. Видях се с него — абе ти откъде го изкопа тоя? Абсолютна липса на хигиена. Както и да е, много бързо ми стана ясно, че знае за теб почти всичко, с изключение на кръвната ти група. То е ясно, че първата ми мисъл беше да пратя

копелето на майната си и да му кажа да те разкрие, но не можех да го сторя без позволението ти, така че…

— Мери, благодаря ти, благодаря ти.

— Остави ме да довърша, ако обичаш. Спи ми се. Преминах към план Б. Казах му, че си се усамотила на тайно място, но че съм говорила много с теб и ти си се съгласила да му дадеш ексклузивно интервю и снимки…

— Мери!

— Остави ме да довърша. Материал, който ще може да предложи на онзи, който плати най-много. Знаех си, че ще му хареса — вместо да копае наоколо като скапан изнудвач, ще стане и известен, и богат. С две думи, защото наистина адски ми се спи, му надрасках на листче един адрес и оня се понесе с тетрадката и фотоапарата. Полетите са нередовни, но вече трябва да е пристигнал в Малави.

— Къде?

— В тъмна Африка. Имам там братовчед, затова съм бегло запозната с терена. Без да съм изчерпателна, истински ад е. Обществен транспорт на практика не съществува, комуникациите се свеждат до две празни консерви, вързани с канап, и могат да те арестуват за това, че си бъркаш в носа. Да кажем, че скоро няма да го видим.

— И той се върза?

— Скъпа, искам да ти кажа, че този тип е невероятно тъп. Наистина не знам откъде си го намерила. Имаше обаче и малка пречка. Той пожела да му платя билета и разходите. Не се притеснявай, ще си ги удържа от следващия ти чек за продажби. Те, както вървят, предполагам, че изобщо няма да забележиш.