Следа

Придвижването им не остана незабелязано и работниците постепенно спряха работа, наблюдавайки с учудване как двамата странници газят калта и се насочват право към центъра на разрушенията. Едър мъжага с каска се изпречи на пътя им. В ръцете му имаше някакви архитектурни планове, а след него бързаше още един мъж с каска. Този с чертежите размаха ръце към Марино и Скарпета, очевидно взел ги за заблудени туристи. Марино му направи знак да се приближи. Мъжът го стори, забеляза черната шапка с инициалите на лосанджелиската полиция и вниманието му моментално се изостри. Тая шапка май ще се окаже по-добра от всякакви пропуски и идентификационни табелки, помисли си Марино. Тя имаше грижата да го представя, при това толкова убедително, че изобщо не му се налагаше да показва фалшивите си документи. Освен това вършеше и много други неща.

— Следовател Марино — представи се той на едрия мъж. — А това е доктор Скарпета, съдебен патолог.

— О, вероятно сте тук заради Тед Уитби — сети се мъжът и поклати глава. — Още не мога да повярвам! Сигурно вече знаете за семейството му…

— Какво за семейството му? — погледна го с любопитство Марино.

— Жена му е бременна с първото им дете. За Тед това е втори брак… Както и да е… Виждате ли онзи тип там? — Посочи с ръка строителния кран, монтиран в непосредствена близост до сградата. От кабината му излизаше някакъв човек със сиви работни дрехи. — Това е Сам Стайлс, двамата с Тед имаха известни… хм… да ги наречем търкания… Съпругата на Тед твърди, че Сам е пуснал гюлето за разбиване на стени твърде близо до трактора на Тед и че това е причината той да падне и да бъде прегазен…

— Какво ви кара да мислите, че е паднал? — намеси се Скарпета.

Пита се какво всъщност е видяла, веднага позна Марино. Тя все още е убедена, че е видяла Тед Уитби непосредствено преди да бъде прегазен, но тогава той стоеше прав до трактора и човъркаше нещо в мотора… И може би щеше да се окаже абсолютно права. Марино я познаваше и беше сигурен, че наблюденията й са точни.

— Не го мисля аз, госпожо — отговори мъжът с чертежите. Беше горе-долу на възрастта на Марино, но с буйна коса и множество бръчици. Кожата му имаше здрав каубойски загар, а очите му бяха яркосини. — Това го твърди съпругата… всъщност вдовицата на Тед… Защото иска пари, разбира се. Тези неща винаги опират до пари. Не че не й съчувствам, но… Струва ми се гадно, когато някой умре, непременно да се търси виновен…

— А вие бяхте ли тук по време на инцидента? — попита Скарпета.

— Бях, при това само на стотина метра от мястото — кимна мъжът и посочи към десния ъгъл на постройката, или по-скоро към това, което беше останало от него.

— И видяхте всичко?

— Не, госпожо. Мисля, че никой не го е видял… Тед беше на паркинга отзад и човъркаше мотора, който често гаснеше. Предполагам, че го е запалил, без да иска, машината е тръгнала и точка по въпроса… И аз, като всички останали, видях как тракторът си върви, а в кабината няма никой. Спря се чак на портала, блъскайки се в онзи стълб, жълтия… А Тед лежеше на земята, зле премазан и облян в кръв. Положението му беше тежко…