Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— За какво си мислиш, малък дампир? — попита той. — Бях велик с онова растение, нали? Разбира се, щеше да е много по-яко, ако например можех да накарам да се възстанови отрязаната ръка на някого. Или да разделя сиамски близнаци. Но и това ще стане с повече практика.
— Ако искаш един съвет — което съм сигурна, че не искаш, — двамата с Лиса трябва да се откажете от часовете по магия. Кристиан все още си мисли, че сваляш гаджето му.
— Какво? — престори се на смаян той. — Нима още не е разбрал, че сърцето ми принадлежи единствено на теб?
— Не е вярно. И, да, той продължава да се тревожи, въпреки това, което му казах.
— Знаеш ли, ако започнем веднага да се натискаме, ще го накараме да се почувства по-добре.
— Ако ме докоснеш — заявих с най-сладкия си тон, — ще ти предоставя възможността да се излекуваш сам. Тогава ще видим дали наистина си толкова велик.
— Ще накарам Лиса да ме излекува — рече той самодоволно. — За нея ще е лесно. Макар че… — Сардоничната му усмивка се стопи. — Нещо странно се случи, докато тя използваше магията.
— Да — кимнах. — Зная. И ти ли го усети?
— Не. Но го видях. — Ейдриън се намръщи. Роуз… спомняш ли си, когато ме пита дали си луда и аз ти казах, че не си?
— Да…
— Мисля, че съм сгрешил. Струва ми се, че наистина си луда.
Едва не се заковах на място.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Ами… разбираш ли, работата е там, че когато Лиса работеше с второто растение… аурата й малко потъмня.
— Това съвпада с онова, което почувствах и аз — съгласих се. — Беше сякаш тя… не зная, за миг стана психически нестабилна, както преди. Но това мина бързо.
Той кимна.
— Да, работата е там, че… черното в нейната аура изчезна и се появи в твоята. Аз и преди бях забелязал, че вие двете имате голяма разлика в аурите, но този път видях как се случва. Все едно черното петно прескочи от нейната аура в твоята.
Нещо в думите му ме накара да потреперя.
— Какво означава това?
— Ето защо мисля, че си луда. Лиса повече няма странични ефекти от използването на магията, нали? А ти, ами… напоследък лесно избухваш и виждаш призраци. — Изрече думите небрежно, сякаш да виждаш духове е нещо, което се случва на всеки от време на време. — Мисля, че каквото и зловредно влияние да има използването на магията на духа върху психиката, то се прелива от нея към теб. Така тя остава стабилна, а ти, ами… както казах, виждаш призраци.
Беше все едно да те цапардосат по лицето. Нова теория. Никакво посттравматично разстройство. Никакви реални призраци. Аз „попивам“ лудостта на Лиса. Припомних си как беше тя в най-тежките си моменти — депресирана, саморазрушителна. Спомних си и някогашната ни учителка, госпожа Карп, която също владееше духа — но накрая откачи напълно и стана стригой.
— Не — промълвих сковано. — Това не се случва с мен.
— Ами връзката ви? Вие двете имате връзка. Нейните мисли и чувства проникват в теб… защо не и лудостта? — Ейдриън говореше с типичното си нехайство, с оттенък на любопитство. Не осъзнаваше колко много ме ужасяват думите му.
— Защото това няма никакъв…
И тогава ме осени. Отговорът, който търсехме през цялото време.
Св. Владимир се бе борил през целия си живот със страничните ефекти на духа. Имал е сънища, халюцинации, преживявания, които бе приписвал на „демоните“. Но не е полудял, нито се е опитал да се самоубие. Двете с Лиса бяхме сигурни, че е било така, защото е имат пазителка, „целуната от сянката“ — Анна. И споделянето на тази връзка с нея му е помогнало. Ние предполагахме, че това се е изразявало просто във факта, че имал толкова близък приятел до себе си, някой, който да го подкрепя, да говори с него в моменти на криза, тъй като тогава още не са имали антидепресанти или успокоителни.
Но ако… ако…
Дъхът ми секна. Нямаше да мога да продължа да живея и миг, без да разбера отговора. Кое време беше? Още час или приблизително толкова до вечерния час? Трябваше да разбера. Спрях рязко и едва не се подхлъзнах върху заледената земя.
— Кристиан!
Групата отпред спря и всички погледнаха към мен и Ейдриън.
— Да? — попита Кристиан.
— Трябва да се отклоня малко. Или по-скоро ние трябва да го направим, след като не мога да отида никъде без теб. Налага се да отидем до параклиса.
Той повдигна изненадано вежди.
— Какво, нима искаш да се изповядаш?
— Не ми задавай въпроси. Моля те. Ще отнеме само няколко минути.
Сянка на загриженост премина по лицето на Лиса.
— Ами, ние всички можем да отидем…
— Не, няма да се бавим. — Не исках тя да идва с нас. Не исках да чуе отговора, който вече бях сигурна, че ще получа. — Вие продължете към общежитието. Ще ви настигнем. Моля те, Кристиан.