Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Събуди ме, когато стане интересно — поръча ми.
Двамата с Еди бяхме заели удобни позиции, за да наблюдаваме вратата и прозорците, като в същото време стояхме близо до мороите.
— Наистина ли си видяла Мейсън? — прошепна ми Еди. Лицето му доби смутен вид. — Извинявай… ти каза, че не искаш да говориш за това…
Понечих да отвърна „да, точно това казах…“, но тогава видях изражението му. Той не ме питаше от някакво извратено любопитство. Питаше заради Мейсън, заради близостта им, защото Еди, също като мен, все още не бе преодолял смъртта на най-добрия си приятел. Мисля, че намираше идеята Мейсън да общува с нас отвъд гроба, за успокояваща, но в същото време не той бе видял призрака на Мейсън.
— Мисля, че беше той — промърморих в отговор. — Не зная. Всички смятат, че съм си го въобразила.
— Как изглеждаше той? Беше ли разстроен?
— Изглеждаше… тъжен. Наистина тъжен.
— Ако наистина е бил той… искам да кажа, не зная. — Еди заби поглед в пода, забравил да наблюдава стаята. — Винаги съм се питал дали е бил разстроен, задето не го спасихме.
— Нищо не можехме да направим — отвърнах му, повтаряйки съвсем точно думите, които всички ми казваха. — Но аз също съм си задавала този въпрос, защото отец Андрю спомена, че понякога духовете се връщали обратно, за да търсят отмъщение. Но Мейсън не приличаше на някой, който търси отмъщение. Изглеждаше така, сякаш иска да ми каже нещо.
Еди вдигна глава, внезапно осъзнал задълженията си на пазител. След това не каза нищо повече, но аз знаех за какво си мисли.
Междувременно Лиса и Ейдриън постигаха напредък. Или по-скоро Ейдриън. Двамата бяха изкопали някакви мижави цветя, които бяха мъртви или заспали зимен сън, и ги бяха сложили в малки саксии. Сега саксиите бяха подредени в редица върху дългата маса. Лиса докосна едната и аз почувствах как еуфорията на магията избухва в нея. След миг малкото хилаво растение позеленя и му поникнаха листа.
През цялото време Ейдриън се взираше напрегнато в саксията, сякаш всички тайни на вселената бяха скрити там. Накрая въздъхна дълбоко.
— Добре. Най-много нищо да не се получи.
Докосна леко с пръсти друго растение. Явно репликата му „нищо да не се получи“ си беше съвсем точна, защото наистина не стана нищо. После, след няколко секунди, растението леко потрепери. По него започна да пониква нещо зелено, но сетне спря.
— Ти успя! — възкликна Лиса, искрено впечатлена. Дори долових у нея лека ревност. Ейдриън бе усвоил една от нейните способности, но тя все още не бе усвоила нито една от неговите.
— Едва ли — процеди той и изгледа цветето кръвнишки. Беше напълно трезвен и нито един от пороците му не смекчаваха характера му. Явно магията на духа не можеше да спре раздразнението му. Днес настроенията на двама ни си приличаха. — По дяволите!
— Шегуваш ли се? — попита Лиса. — Това беше велико! Ти накара растението да порасне — с мисълта си. Това е удивително!
— Но не бях толкова добър като теб — настоя той. Звучеше като капризно десетгодишно хлапе.
Не можах да се сдържа да не се намеся.
— Тогава престани да се цупиш и се опитай отново.
Той ме погледна и устните му се извиха в усмивка.
— Хей, без съвети, Призрачно момиче. Пазителите трябва да се виждат, но не и чуват.
На свой ред аз му хвърлих свиреп поглед заради „призрачното момиче“, но той не забеляза, защото Лиса отново му говореше.
— Тя е права. Опитай отново.
— Ти го направи още веднъж — рече той. Искам да те наблюдавам… Искам да почувствам какво правиш.
Тя повтори опита с друго растение. Аз отново почувствах как магията избухна в нея заедно с радостта — и тогава нещо засече. Проблясък на страх и нестабилност помрачиха магията, напомняйки ми малко за времето, когато душевното й състояние се бе влошило толкова много. Недей, помолих се мислено. Пак се случва. Знаех си, че ще стане така, ако тя отново използва магията. Моля те, не позволявай това да се случи отново.
И сякаш с магическа пръчка тъмното петно, засенчващо магията, се разсея. Всичките и мисли и чувства станаха нормални. Тогава забелязах, че бе накарала цветето да поникне. Бях го пропуснала, защото краткотрайната й засечка ме бе разсеяла. Ейдриън също бе пропуснал магията, защото очите му бяха приковани в мен. Изражението му беше тревожно и много, много смутено.