Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Добре — рече Лиса щастливо. Тя не бе забелязала, че той не бе внимавал. — Сега ти опитай отново.
Ейдриън насочи отново вниманието си върху работата. Въздъхна и приближи към друго цвете, но Лиса му даде знак да се върне.
— Не, продължи да работиш върху това, с което започна. Може би ще успееш да го направиш с два последователни опита.
Той кимна и насочи вниманието си към първоначалното растение. В продължение на няколко минути не направи нищо, просто се взираше в нето. Стаята потъна в тишина. Никога досега не го бях виждала да се концентрира толкова напрегнато върху каквото и да било, по челото му избиха капки пот. Накрая, сякаш след цяла вечност, растението отново потрепери. Стана още по-зелено и върху стъблото му се появиха малки пъпки. Аз погледнах Ейдриън и видях как присви очи и стисна зъби. Явно се концентрираше до краен предел. Пъпките се разтвориха. Появиха се нежни и малки бели цветчета.
Лиса нададе силен вик на радост.
— Успя! — Прегърна го и чувство на радост се проля от нея в мен. Беше искрено щастлива, че той е успял. И въпреки че беше разочарована от своята липса на прогрес, постигнатото от Ейдриън й даваше надежда. Това означаваше, че двамата наистина можеха да се учат един от друг.
— Нямам търпение да науча нещо ново — заяви той, все още с лека ревност.
Ейдриън потупа тетрадката, която държеше.
— Е, в света на духа има още много трикове. Ти явно си успяла да научиш поне един от тях.
— Какво е това? — попитах аз.
— Спомняш ли си онова изследване, което направих за хората, които се държат странно? — попита ме Лиса. Направихме списък с всички различни неща, в които се бяха проявили.
Спомнях си. В проучването си да намери други, които владеят духа, тя бе открила сведения за морои, които демонстрирали способности, непознати дотогава. Малцина вярваха, че докладите са истина. Лиса беше убедена, че те са използвали магията на духа.
— Заедно с дарбата да се лекува, да се виждат аурите, ходенето насън, изглежда, има и такива, които владеят супер внушението.
— Ти вече умееш това — напомних й аз.
— Не, това е нещо много по-силно. Не става дума само да казваш на някого какво да направи. А и да го накараш да види и почувства неща, които не съществуват.
— Какво, нещо като халюцинация? — попитах.
— Нещо такова — кимна Ейдриън. — Има истории за хора, които използвали внушението, за да накарат други да преживеят най-страшните си кошмари, да си мислят, че са нападнати или са в смъртна опасност.
Аз потръпнах.
— Това наистина е доста страшно.
— И велико — добави Ейдриън.
Лиса обаче беше съгласна с мен.
— Не зная. Обикновеното внушение е едно, но това ми се струва грешно.
Кристиан се прозина.
— И сега, след като тази победа бе постигната, може ли да я наречем нощ на магиите?
Погледнах назад и видях, че Кристиан е буден и нащрек. Погледът му бе прикован в Лиса и Ейдриън и никак не изглеждаше щастлив от прегръдката на победата преди малко. Лиса и Ейдриън вече се бяха разделили, но не защото бяха забелязали реакцията му. И двамата бяха твърде въодушевени от успеха, за да обърнат внимание на недоволството му.
— Можеш ли да го направиш отново? — попита Лиса нетърпеливо. — Да го накараш да порасне още повече?
Ейдриън поклати глава.
— Не веднага. Това доста ме изтощи. Мисля, че имам нужда от цигара. — Махна по посока на Кристиан. — Върви при приятеля си. Прояви доста търпение досега.
Лиса отиде при Кристиан. Лицето й грееше от радост. Изглеждаше красива и сияеща и аз видях, че на него му беше много трудно да й се сърди дълго. Твърдото изражение на лицето му се смекчи и съзрях върху него нежността, която единствено тя можеше да пробуди у него.
— Да се връщаме в общежитието — заяви Лиса и сграбчи ръката му.
Всички потеглихме. Еди пазеше Лиса и Кристиан отблизо, а аз — по-отдалеч. Така останах в компанията на Ейдриън, който бе изостанал, за да говори с мен. Той пушеше и на мен за пореден път ми се налагаше да поглъщам отровния облак, който издишаше. Често казано, не разбирах защо никой от отговорниците за реда не го бе наказал за това.
— Знаеш ли, можеш да играеш ролята на нашия още по-далечен пазител и да изостанеш назад с това зловонно нещо — промърморих аз.
— Мм, стига ми толкова. — Той пусна цигарата и я смачка, като не си даде труд да прибере угарката. Мразех този му навик даже още повече от пушенето му.