Пан Володиовски

Казаците на пан Мотовидло хванаха един татарин, който някак подозрително се въртеше около станицата, и го докараха в Хрептьов.

След незабавното разследване на пленника се оказа, че той е липек, но от ония, които неотдавна бяха изоставили службата и селищата си в Жечпосполита и бяха отишли под султанска власт. Той идваше от отвъдната страна на Днестър и носеше писмо от Кричински до Мелехович.

Пан Володиовски се силно разтревожи от това и веднага свика старшите офицери на съвещание.

— Ваша милост панове — каза той, — вие добре знаете колко много липковци, дори и от ония, които от незапомнени времена живеят в Литва и тук, в Рус, сега преминаха към ордата, като с предателство се отблагодаряват за благодеянията на Жечпосполита. Затова основателно е да не се вярва прекалено много на никого от тях и със зорко око да се следят действията им. И тук имаме липковска хоронгва от сто и петдесет добри коне, която командва Мелехович. Тоя Мелехович аз познавам от неотдавна; зная само, че за големи заслуги хетманът го направи стотник и ми го изпрати тук с хората му. Учудваше ме, че никой от ваши милости не го познаваше от по-рано, преди да постъпи на служба, и не е чувал за него… Че нашите липковци го обичат безкрайно и му се подчиняват сляпо — това се обяснява с неговата храброст и славни подвизи, но и те като че ли не знаят откъде и какъв е той. Досега не съм го подозирал в нищо, нито съм разпитвал, като съм се задоволявал с препоръката на хетмана, макар че самият Мелехович се забулваше с някаква тайна. Хората имат различен нрав, това обаче мене не ме интересува, стига всеки да си изпълнява службата. Но ето че хората на пан Мотовидло уловиха един татарин, който носел писмо от Кричински за Мелехович, а не зная известно ли е на ваши милости кой е Кричински.

— Разбира се! — каза пан Ненашинец. — Аз познавах лично Кричински, а сега всички го знаят заради лошата му слава.

— Заедно сме ходили на училище… — започна пан Заглоба, но изведнъж прекъсна, като съобрази, че в такъв случай Кричински би трябвало да бъде на деветдесет години, а на такава възраст хората обикновено вече не воюват.

— Накъсо казано — рече малкият рицар, — Кричински е полски татарин. Той беше полковник на една от нашите липковски хоронгви, но после изневери на родината и премина към добруджанската орда, където, както чувам, имал голямо влияние, защото, изглежда, се надява, че ще привлече и останалите липковци на поганска страна. Ето с такъв човек Мелехович поддържа връзка, а най-добро доказателство за това е писмото, което има следното съдържание.