Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Но Господ-Бог бил наредил другояче.
Извън селото имах голям пчелин и веднъж отидох да го видя. Беше надвечер. Забавих се там не повече от половин час, но ето че изведнъж някакъв clamor169 проглуши ушите ми. Оглеждам се: дим като облак над селото. След малко тичат хора. Орда! Орда! А веднага зад хората — паплач, ви казвам, ваши милости! Стрели хвърчат, сякаш дъжд се лее, и където да погледна, овчи кожуси и дяволски татарски муцуни. Аз скачам на коня! Докато докосна стремето с крак и вече пет или шест примки ме хванаха. Дърпах се, бях силен… Nec Hercules…170 След три месеца заедно с други се намерих като роб оттатък Бахчисарай в татарското село Сугайджик.
Господарят ми ме наричаше Салма бей. Той беше богат татарин, но безчовечен и жесток към робите си. Трябваше под бой с камшици да копаем кладенец и да работим на полето. Исках да се откупя; имах с какво. По един арменец писах писма до именията си при Ясло. Не зная дали писмата не стигнаха или откупът е бил ограбен по пътя — важното е, че не дойде нищо… Откараха ме в Цариград и ме продадоха на една галера.
Много бих могъл да разказвам за тоя град, по-голям и по-красив не зная дали има по света. Хората там са колкото тревата в степта или камъните в Днестър… Стените на Едикул е са огромни. Кула до кула… В града заедно с хората скитат кучета, на които турците не правят нищо лошо — изглежда, чувстват, че са им роднини, нали са кучи братя… У тях няма други съсловия освен господари и роби, а няма по-тежко робство от това у поганците. Господ знае дали е истина, но на галерите чувах, че тамошните води, Босфорът и Златният рог, който влиза навътре в града, са образувани от сълзите на робите. И аз пролях там много сълзи…
Страшна е турската мощ и на никой от владетелите не са подчинени толкова много крале както на султана. А самите турци разправят, че ако не бил Лехистан171 (така те наричат нашата майка), тогава отдавна щели да бъдат господари orbis terrarum172. „Зад гърба на ляха, разправят, останалият свят живее в беззаконие, защото той, разправят, лежи пред кръста като куче, а нас ни хапе по ръцете…“ И имат право, така е било и така е… А ние какво правим тук в Хрептьов и по-нататъшните гарнизони в Могильов, Ямпол, Рашков? Много зло има в нашата Жечпосполита, но смятам, че някога Бог ще зачете тази наша функция, а и хората ще я зачетат.
Но връщам се към това, което преживях. Робите на сушата, по градовете и селата по-малко охкат от мъки от ония, крито трябва да веслуват по галерите. Защото оковат ли веднъж тия галерници при веслото на кораба, никога вече не го отковават, нито нощем, нито денем, нито в празник — и до смъртта си трябва да живеят там във вериги; а потъне ли корабът in pugna navali173 и те трябва да потънат заедно с него. Всички са голи, мръзнат на студа, дъжд ги мокри, глад ги измъчва и за всичко това нямат друго освен сълзи и страхотен труд, защото веслата са толкова големи и тежки, че за едно са необходими двама души…
А мене ме докараха нощем и ме оковаха, като ме настаниха срещу някакъв другар по нещастие, когото in tenebris174 не можах да видя. Когато чух ударите на чука и звъна на веригите — мили Боже, струваше ми се, че гвоздеи заковават ковчега ми, макар че и това бих предпочел. Молех се, но сякаш вятърът беше издухал надеждата от сърцето ми… Надзирателят сподави с камшици стоновете ми и аз прекарах цялата нощ тихо, докато започна да се развиделява… Поглеждам аз тогава към тоя, който ще работи с мене на веслото — Господи Иисусе Христе! — отгатнете, ваши милости, кой беше срещу мене? Дидюк.
169
Вик, крясък (лат.). — Бел.прев.
170
Дори Херкулес (лат.) — съкратено от: „Nec Hercules contra plures!“ — „Дори Херкулес не може да се бори с мнозина!“. — Бел.прев.
171
Полша. — Бел.прев.
172
На целия свят (лат.). — Бел.прев.
173
В морска битка (лат.). — Бел.прев.
174
В тъмнината (лат.). — Бел.прев.