Пан Володиовски

Страшна е турската мощ и на никой от владетелите не са подчинени толкова много крале както на султана. А самите турци разправят, че ако не бил Лехистан171 (така те наричат нашата майка), тогава отдавна щели да бъдат господари orbis terrarum172. „Зад гърба на ляха, разправят, останалият свят живее в беззаконие, защото той, разправят, лежи пред кръста като куче, а нас ни хапе по ръцете…“ И имат право, така е било и така е… А ние какво правим тук в Хрептьов и по-нататъшните гарнизони в Могильов, Ямпол, Рашков? Много зло има в нашата Жечпосполита, но смятам, че някога Бог ще зачете тази наша функция, а и хората ще я зачетат.

Но връщам се към това, което преживях. Робите на сушата, по градовете и селата по-малко охкат от мъки от ония, крито трябва да веслуват по галерите. Защото оковат ли веднъж тия галерници при веслото на кораба, никога вече не го отковават, нито нощем, нито денем, нито в празник — и до смъртта си трябва да живеят там във вериги; а потъне ли корабът in pugna navali173 и те трябва да потънат заедно с него. Всички са голи, мръзнат на студа, дъжд ги мокри, глад ги измъчва и за всичко това нямат друго освен сълзи и страхотен труд, защото веслата са толкова големи и тежки, че за едно са необходими двама души…

А мене ме докараха нощем и ме оковаха, като ме настаниха срещу някакъв другар по нещастие, когото in tenebris174 не можах да видя. Когато чух ударите на чука и звъна на веригите — мили Боже, струваше ми се, че гвоздеи заковават ковчега ми, макар че и това бих предпочел. Молех се, но сякаш вятърът беше издухал надеждата от сърцето ми… Надзирателят сподави с камшици стоновете ми и аз прекарах цялата нощ тихо, докато започна да се развиделява… Поглеждам аз тогава към тоя, който ще работи с мене на веслото — Господи Иисусе Христе! — отгатнете, ваши милости, кой беше срещу мене? Дидюк.