„Замъкът d’Azay се извисява над живописния завой на река Андър. Наименованието му вероятно произлиза от Asiacus — името на собственика на тези земи. Град Азай е основан още в епохата на древен Рим, с течение на времето се е превърнал в мощна каменна крепост, от която съгледвачите можели да наблюдават брода през Андър.
През 62 година тук се е заселила втората съпруга на римския император Нерон — Попея Сабина. И интересното е, че точно от този момент нататък съдбата й придобила трагичен оттенък.
През 63 година Попея родила дъщеря на Нерон и това било първото дете на принцесата. Събитието било отбелязано с молебени и игри. Целият Сенат отишъл в Азай да поздрави императора. След четири месеца детето умряло и било обожествено.
А през 65 година загинала и самата Попея, бременна с второто си дете. Побеснелият Нерон ударил жена си толкова силно, че «императрицата умряла веднага», както твърдят историците.
От XII век нататък замъкът е принадлежал на Ридо или Ридел д’Азай — човек, който се прославил със своята жестокост и бил наречен «изчадие на дявола».
В началото на XV век замъкът е принадлежал на Бургундския херцог. Оскърблението, което той нанесъл на дофина — бъдещия Шарл VII, и на армията му, довело до разгрома на крепостта през 1418 година, когато 354 души от гарнизона били убити, а замъкът и селото — подпалени и разграбени. От този момент нататък заради руините си градът получил названието Изгорения. И едва след един век на мястото на старата крепост бил построен нов замък, който съществува и до днес.
В началото на 1500 година собственик на имението d’Azay станат Жил Вертело, който бил едър банкер, чийто баща Мартин Бертело заемал длъжността интендант на Финансовата палата по времето на Людовик XI и Шарл VIII. От своя страна Жил също направил блестяща кариера и станал съветник на краля, оглавил Сметната палата и бил управител на град Тур. Бракът му с Филипа Льобан, която владеела огромната част от територията в d’Azay, му дал възможност да се разпорежда с цялото имение и да започне строителството на замъка.
Сградата дължи ненадминатото си изтънчено изящество не само на маестро Русо, на скулптора Пиер Мопуану и на дърводелеца Жак Торо, но и на съпругата на благородния сеньор Филипе, която ръководела лично строежа и това оставило върху целия ансамбъл отпечатъка на изискан финес.
Балзак, който сътворил в околностите на d’Azay романа си «Лилия в долината», е описал замъка по следния начин: «Когато се качих на скалата, за пръв път имах възможност да се полюбувам на замъка d’Azay, на този шлифован диамант, сложен в рамката на водите на Андър, който се извисява на покритата с цветя стръмнина».
А животът на мадам Вертело секнал внезапно и трагично. Докато слизала по тясното вито стълбище, тя паднала долу и се пребила.
Жил Вертело не успял да довърши замъка. Братовчед му Самблансе, който бил главен интендант по финансовите въпроси, бил обвинен в разхищаване на пари от държавната хазна и обесен в Монфоконе. Жил избягал в свободния град Мец, за да се спаси от възможните неприятности. И десет години по-късно умрял там в изгнание. Франциск I конфискувал замъка с всичко в него и го дал на капитана от своята гвардия Антоан Рафин, който довършил строителните работи.
През 1871 година, след поражението на френската армия, замъкът бил завзет от пруските войски и отнет от маркиз дьо Биенкур. На 19 февруари същата година принц Фридрих-Карл Пруски отседнал в замъка заедно с щаба си. Говори се, че по време на обеда, който бил сервиран в кухнята, огромният попилей се откъснал от свода на замъка, паднал на масата и едва не убил принца. Фридрих-Карл сметнал това за покушение над живота си и офицерите му положили огромни усилия да го убедят да не изгаря замъка до основи за отмъщение. След като принцът и офицерите му напуснали замъка, той се върнал при законния си собственик и през 1904 година бил продаден заради финансови затруднения на семейството. На свой ред новият собственик Μ. Арто продал замъка на държавата срещу 200 000 франка, след което той най-сетне бил възстановен, а околният парк и бреговете на Андър придобили първоначалния си вид.
Замъкът е заобиколен от постройки с различно предназначение, които навремето са били част от единния комплекс.
