Делириум

Светлините от охранителните постове изчезват изведнъж, сякаш някой ги скрива зад щит. Гората се затваря около нас, листата и храстите ни притискат от всички страни, докосват лицата и раменете ми с хиляди тъмни ръце, отвсякъде се чуват звуци — истинска какофония от звуци — жужене на всякакви летящи насекоми, бухане на нощни птици, движение на диви животни под листата. Въздухът ухае толкова силно на цветя и живот, че изглежда плътен като завеса, можеш да го хванеш и повдигнеш. Цари непрогледен мрак. Не виждам дори и Алекс пред себе си, само усещам ръката му да стиска моята и да ме тегли напред.

Сега съм по-изплашена, отколкото на оградата, и се дръпвам, заставям го да ме разбере и да спре за малко.

— Още малко по-навътре — долита гласът му от мрака пред мен и ръката му продължава да ме дърпа.

Напредваме бавно. Чувам звуци от пречупване на клонки, шум от листа и разбирам, че той разчиства пътя пред нас. Струва ми се, че пълзим, но за моя изненада, границата и всичко от другата страна се изгубва от погледа ни бързо, сякаш никога не е съществувало. Зад мен е само тъмнина. Сякаш съм под земята.

— Алекс… — заговарям аз. Гласът ми е странен, приглушен.

— Спри за малко — прекъсва ме той. — Чакай.

Пуска ме и аз неволно надавам вик. Ръцете му веднага се връщат при мен и търсят раменете ми, устните му уцелват носа ми.

— Всичко е наред — целува ме той. Говори нормално, не шепне и аз си отдъхвам. Сигурно вече сме в безопасност. — Не отивам никъде. Просто трябва да открия из багажа проклетия фенер.

— Добре.

Чувствам се глупаво заради страховете си и се опитвам да нормализирам дишането си. Сигурно Алекс съжалява, че ме е взел със себе си. Определено не съм госпожица Смелост.

Сякаш прочел мислите ми, той ме целува бързо и този път уцелва ъгълчето на устните. Вероятно и неговите очи още не са се адаптирали към тъмнината.

— Справяш се чудесно — казва той, започва да рови из храстите около нас и да си мърмори под носа. Като че ли ругае тихичко, но не чувам добре. След минутка надава лек победоносен вик и веднага след това се появява широк светъл лъч, който огрява дърветата и храстите около нас.