Миг преди никога

— Камрин, искаш ли да разговаряш с тях?

Знае, че не искам, но това е неговият начин да сипе сол в раната, която се кани да нанесе на този мъж.

— Не, не искам.

Андрю извива брадичката си и аз виждам как ноздрите му се разширяват, когато приближава лицето си до това на другия и казва:

— Разкарай се веднага, ако не искаш да си събираш зъбите.

Малката група хора около масите за билярд започва да се скупчва около нас.

Русият, който явно е по — умният от двамата, слага ръка на рамото на приятеля си:

— Хайде, човече, да си вървим при масата.

Той сочи с глава към мястото, където вероятно са седели преди. Мускулестият отблъсква ръката му и също повдига лицето си към Андрю.

Това беше достатъчно.

Андрю отскача назад с щеката в ръка, удря с нея през гърдите и го оставя без дъх. Той полита назад, за малко да се стовари върху масата ми, но успява да протегне ръка и се хваща за ръба в опит да се задържи на крака. Аз изписквам и грабвам чантичката си от масата, миг преди да е паднала заедно с него на пода. Бутилката ми с бира става на парчета. Преди онзи да успее да се изправи, Андрю го яхва и засипва лицето му с юмруци.

Аз се отдръпвам назад, по — близо до основата на стълбите, но сега там се втурват други хора, за да гледат, и правят преграда зад мен.

Русият скача отзад върху Андрю, хваща го за врата и се опитва да го отдръпне от приятеля си. Тогава аз скачам върху него и го удрям отстрани в лицето с малкия си, немощен юмрук. Чантичката ми се е усукала около рамото ми и ми пречи да удрям. Обаче Андрю лесно се измъква от хватката на русия и успява да застане зад него, изритва го силно в гърба и той пада по лице върху пода.

Андрю ме сграбчва за ръката.

— Стой настрана, бебчо! — казва той, избутва ме към скупчилите се хора зад мен и мигновено се обръща към двамата мъже.

Мускулестият най — после е успял да се изправи на крака, но не за дълго. Андрю връхлита отново срещу него, нанася му две бързи крошета в челюстта и после окървавеният му юмрук му удря един ъперкът в корема. Виждам на пода да пада окървавен зъб и изтръпвам. Мъжът пада назад върху друга масичка и също я събаря, а когато русият отново се нахвърля срещу Андрю, мъжът, с когото двамата играеха пул, се намесва и се заема с него, като оставя Андрю да се бие с мускулестия.

Докато охранителите си пробият път през тълпата, за да прекратят боя, Андрю вече е успял да насини и двете очи на мускулестия, а от ноздрите му се стича кръв. Човекът се държи с една ръка за носа, когато охранителят го хваща за рамото и то извежда през тълпата.

Андрю отблъсква ръката на другия охранител, който се е заел с него.

— Разбрах — казва заплашително той и вдига ръка, за да покаже на охранителя да се отдръпне, а после изтрива потеклата кръв от носа си с другата. — Махам се от тук, не е нужно да ме изпращаш до вратата. Добре ли си, Камрин? Удариха ли те? — оглежда ме отвсякъде, погледът му продължава да е гневен.