Миг преди никога
- Автор: Редмерски Джесика
- Серия: Миг преди никога #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542815891
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Миг преди никога». Краткое содержание книги:
Държа здраво Камрин през кръста. Тя протяга ръка и ме прегръща през рамото отпред, почти не може да си държи главата изправена.
— Мисля, че едно такси е добра идея — казва с натежали клепачи тя.
Или скоро ще припадне, или ще повърне. Само се надявам да почака да се върнем в хотела.
Таксито ни оставя пред входа на хотела и аз й помагам да излезе от задната седалка. Накрая просто я вдигам на ръце защото вече почти не може да върви самостоятелно. Нося я до асансьора, краката й се клатушкат от ръката ми, а главата й е клюмнала на гърдите ми. Хората ни зяпат.
— Нощни забавления, а? — казва един мъж в асансьора.
— Ами да — съгласявам се аз и кимам, — на някои алкохола понася по — добре, отколкото на други.
Асансьорът спира и мъжът излиза, след като вратите се отварят. Два етажа по — нагоре аз я нося към стаите ни.
— Къде ти е ключът, момиче?
— В чантичката — казва едва чуто тя.
Поне може да говори.
Без да я свалям да стъпи на пода, придръпвам чантичката й и дърпам ципа. При нормални обстоятелства щях да пусна някоя шега от сорта: какво по дяволите носиш тук, дали вътре няма нещо, което да ме ухапе, но знам, че тя не е в настроение за шеги. Чувства се зле.
Очертава се дълга нощ.
Вратата се затваря зад нас, аз я нося право до леглото и полагам върху него.
— Чувствам се като лайно — стене тя.
— Знам, момиче. Просто трябва да си отспиш.
Свалям обувките й и ги пускам на пода.
— Мисля, че ще... — тя се навежда през ръба на леглото и започва да драйфа. Протягам ръка, докопвам кутията за отпадъци, опряна за нощното шкафче да уловя повечето от повърнатото, но изглежда, че на сутринта чистачката ще е много вкисната. Камрин повръща всичко, което има в стомаха, и това ме изненадва, защото днес яде твърде малко. Спира и се отпуска обратно на възглавницата. От повръщането очите й са насълзени. Опитва се да ме погледне, но знам, че е твърде замаяна, за да фокусира.
— Много е горещо тук — казва тя.
— Добре — отвръщам и ставам, за да пусна климатика с пълна сила.
После отивам в банята, намокрям една кърпа със студено вода и я изстисквам. Връщам се в стаята, сядам до нея на леглото и избърсвам лицето й с кърпата.
— Съжалявам — промълвява тя. — Трябваше да спра, след като ударих една водка. Сега чистиш повръщането ми.
Избърсвам отново бузите и челото й, като отмятам встрани кичурите коса от лицето, а после прекарвам студената кърпа през устата й.
— Не се извинявай — викам. — Забавлява се добре, само това има значение — после се усмихвам и добавям: — Освен това сега мога напълно да се възползвам от теб.
Тя се опитва да се усмихна, да вдигне ръка и да ме удари, но е твърде слаба да стори дори това. Опитът й да се усмихне се превръща в нещо болезнено и по челото й моментално избиват капчици пот.
— О, не... — надига глава от леглото. — Трябва да ида в банята — казва тя, хваща се за мен, за да стане, и аз й помагам.
Завеждам я до банята, където тя направо се хвърля върху тоалетната чиния и я прегръща с две ръце. Гърбът й ту се надига, ту се отпуска, когато започва да драйфа и да стене още по — силно.
— Трябваше да изядеш онази пържола с мен, момиче.
Аз стоя отзад над нея и се старая да предпазя плитките й от кръстосания огън, като продължавам да държа студената кърпа отзад на врата й. Става ми мъчно за нея, като гледам тялото й как се гърчи, но от устата й не излиза почти нищо. Знам, че след това гърлото и гърдите ще я болят.
Когато свърши, продължава да лежи върху студените плочки на пода.
Опитвам се да й помогна да се изправи, но тя тихо протестира:
— Не, моля те. Искам да полежа тук, подът охлажда кожата ми.
Диша едва — едва, а леко загорялата й кожа е болезнено бледа като на болен от пневмония. Вземам чиста кърпа намокрям я и продължавам да бърша лицето, врата и голите й рамене. После разкопчавам дънките й и внимателно ги свалям, за да освободя корема и краката й, защото са прекалено тесни.
— Не се тревожи, няма да те притеснявам — казвам шеговито аз, но този път тя не отговаря.
Заспала е на една страна с лице, опряно в пода.
Знам, че ако я вдигна точно сега, вероятно ще се събуди ще почне пак да се напъва, но не искам да я оставя да лежи така до тоалетната. Затова лягам до нея и с часове продължавам да бърша лицето, ръцете и раменете й с кърпата, докато накрая заспивам заедно с нея.
На трезва глава никога не съм мислил, че нарочно ще спя върху пода на тоалетна в съседство с тоалетна чиния, но беше вярно, когато казах, че бих спал навсякъде с нея.