Миг преди никога

— Този човек ще изиграе още една игра и след това масата е на наше разположение — казва той и сяда в празния стол.

Келнерката идва с двете бири и ги поставя на масата.

— Само махнете, ако имате нужда от нещо — казва тя, преди отново да се отдалечи. — Не ти поиска картата — казва той, като се навежда през масата, за да не го чуе никой. — Обаче това не означава, че по-късно няма да ми я поиска… Случи ми се веднъж в един бар в Шарлот, през това време Натали и аз вече бяхме почти пияни, когато поискаха личните ни карти и ни накараха да се омитаме. — Ами тогава се забавлявай, докато можеш — казва той и се усмихва, поднася бирата към устните си и бързо отпива.

Аз правя същото.

Иска ми се да не бях взела чантичката си с мен, за да не съм с нея сега, обаче когато идва нашият ред да играем, аз я оставям на пода под масата. Ние сме в нещо като преградено пространство, така че не се тревожа много за нея.

Андрю ме води при стойката с щеките. — Коя ти харесва? — пита той и сочи към стойката. — Трябва да избереш една, която ще ти е удобна.

Аха, ще стане забавно, той си мисли, че ще ме научи на нещо.

Аз скромнича и се правя на пълна невежа, гледам щеките като човек, застанал пред лавица с книги, и накрая вземам една. Прокарвам ръце по дължината й и я държа така, като че ли ще удрям топка и искам да я почувствам. Знам, че в момента изглеждам като тъпа блондинка, но тъкмо на такава искам да приличам. 

— Тази става — казвам и свивам рамене.

Андрю поставя топките в алуминиевата триъгълна рамка, дълго ги размества, докато ги нареди в правилната последователност, и след това ги оставя в нужното положение на масата. Внимателно маха рамката и я пъха в един процеп под масата.

После ми кима:

— Искаш ли да ги разбиеш?

— Не, ти го направи.

Просто ми се иска да го наблюдавам, толкова секси и съсредоточен, да се навежда над масата.

— Добре — казва той и поставя в изходно положение бялата топка. Отделя няколко секунди, за да натърка върха на щеката си с парчето креда, и го оставя на ръба на масата. — Ако си играла преди — казва той и заема нужното положение за удар по топката, — тогава сигурно знаеш основните неща — сочи с върха на щеката топката. — Ясно е, че трябва да удряш само бялата топка.

Смешно ми е, но той още нищо не е видял.

Кимам.

— Ако си избрала частично оцветените топки, те са единствените, които можеш да вкарваш в някой от джобовете, ало удариш някоя от плътно оцветените, само ще ми помогнеш да те победя.

— Ами онази черна топка? — соча аз топка 8 близо до центъра.

— Ако вкараш тази в джоба, преди да си вкарала всичките си частично оцветени топки — казва той и се усмихва, — губиш играта. А ако вкараш бялата топка, си губиш реда.

— Това ли е всичко? — питам и натривам върха на щеката си с кредата.

— Да, засега — казва той.

Предполагам, че ще ме остави да прескоча останалите няколко основни правила.

Андрю отстъпва две крачки назад и се навежда над масата като опира пръсти върху синия плат и поставя внимателно щеката в извивката на показалеца си. Плъзга я два пъти напред — назад, за да се прицели по — добре, спира и след това удря с върха й бялата топка, като разпръсква останалите из масата.