Изневяра в рамките на приличието

— Даа, така си мислех, че ще заваря нещо подобно — промълви Костя, докато ме оглеждаше. Именно промълви, а не — каза или произнесе.

— Заповядайте, скъпи гости, не се стеснявайте — особено глупаво се подиграваше Динка.

— Може ли да остана насаме с мократа жена? — попита Костя стон, който изключваше отрицателен отговор.

— Съвсем не — отдаде му чест Динка.

— Защо? — Костя се обърна и я погледна.

— Защото аз, разбира се, ще изляза, но някой все пак ще остане.

— Кой? — глупаво попита моят ПП.

— Ами един млад мъж. В момента спи в кухнята.

— Детето ли? — прояви поразяваща досетливост Константин, след което се устреми към кухнята, където дълго, много по-дълго, отколкото бях готова да издържа, гледа спящия Костик. Гледаше го отдалече, след това се приближи малко, после съвсем и доближи очи до милото малко спящо личице. А аз се ядосвах ужасно, защото, както винаги, по изражението му изобщо не можеше да се разбере какво мисли. Мозъкът му винаги е бил засекретен обект.

— Ами аз тръгвам — тихичко подхвърли Динка.

Аз кимнах и вратата се затвори. Двамата с Костя останахме сами. Или по-точно — аз останах сама с двамата Костя.

— Знаеш ли, много мислих за всичко, което се случи — след дълга пауза заговори мъжът ми. — Тогава заминах. Динка ми се обади и аз веднага след като разбрах, че си родила, си подадох оставката и заминах на работа в Европа. Канеха ме отдавна.

— Това е страхотно — казах аз, просто за да кажа нещо. Мисълта, че Костя в момента работи в Европа, изобщо не ме радваше.

— Нямаше нищо страхотно. Там направо се побърках. Половин година убеждавах себе си, че изобщо не ме интересуваш, дори мислех да се разведа, но така и не потърсих адвокат. После още половин година убеждавах себе си, че ти не се интересуваш от мен.

— Това не е вярно — възмутих се аз. — Без теб ми е ужасно зле. Беше ми много трудно.

— Защо?

— Защото съм свикнала с теб — изведнъж, не знам защо, изтърсих аз. Ами ако му кажа, че го обичам, а той си тръгне. Изведнъж се изплаших.

— Ами… аз също съм свикнал с теб. И с детенцето — изведнъж в гласа му се прокрадна болезнена нотка. Костя се стресна и погледна към спящия си син. Към нашия син. — Но си мислех, че ще отвикна. Нали хората оставят цигарите.

— Да бе — усмихнах се аз — аналогията ти си я бива.

— Ходих и при майка ти, защото ми казаха, че живееш при нея. Беше ужасно, но отидох, за да видя детето. Изведнъж реших, че е страшно важно да разбера на кого е. Ами ако е мой, тогава… и аз не знам… ще се грижа за него и всичко останало…

— Разбирам, разбирам.

— Но теб те нямаше — Костя махна с ръка. — Нямаше те.

И ми стана толкова мъчно, толкова обидно, че се нахвърлих върху майка ти и започнах да я упреквам.