Изневяра в рамките на приличието

— Сега ли? Сега ги е заплашила с насрещна проверка и е поискала първичните документи по тези сделки.

— А след това?

— След това ще изиска да се проведе извънредно общо събрание на собствениците и тогава той ще се спука като сапунен мехур — увери ме Динка. Имаше нещо, в което беше права, колкото повече напредвахме, толкова по-интересно ставаше. Новата счетоводителка на Петруша (както по примера на Динка наричах главния лекар и аз) ми се обаждаше все понастойчиво и искаше на всяка цена да разбере кога ще се появи неуловимата Дина Лвовна, а веднъж дори се опита да ме накара да й дам домашния или мобилния й телефон, като ми обеща в замяна триста долара. Аз се развиках по телефона, че моментално ще съобщя за предложението й на охранителната фирма и опитите й да се разбере с мен се прекратиха. Най-накрая един прекрасен ден ми бе оставен телефон, по който можеше да бъде намерена Венера Павловна.

— Що за име е това? — презрително се изказа Динка. — Ама че главен счетоводител си е намерил. Венера! Дърт развратник!

— Какво ще правим? Ще се обадим ли?

— На нея ли? Никога.

И телефонният маратон продължи. Ние не бързахме заникъде. Отначало аз си мислех, че данъчната ще иска да приключи с това безобразие максимално бързо, но се оказа, че тя е майстор на продължителните обсади и на безкрайните насрещни проверки, точещи се до второ пришествие.

И най-накрая настъпи щастливият ден, когато вместо втръсналия ми до смърт глас на Венера в слушалката се чу басът на веселяка Петруша.

— Добър ден.

— Добър да е — вложих максималното количество студ в гласа си аз. Направих го и с цел безопасност. За да не бъде разпознат нежният ми и радушен (вярвам, че обикновено той е такъв) глас.

— Как мога да се свържа с неуловимата Дина Лвовна? — обаятелно, очевидно опитвайки се да ми направи впечатление, произнесе той.

— Кой я търси и по какъв въпрос? — хладно и незаинтересовано се поинтересувах аз.

— Казвам се Пьотр Исмаилович и я търся по изключително важен въпрос — твърдо каза той.

Аз му пуснах музиката и развълнувано погледнах Динка.

— Ще говориш ли с него?

— И аз не знам — замисли се тя.

— Знаеш ли, мисля, че е време — паникьосано я помолих аз. Почти й се молех. — Ами ако не се обади пак?

— Добре, попитай го по какъв точно въпрос ме търси — реши се Динка. — Ще си говорим чрез секретарката.

— Ало — излаях аз, след като превключих.

Пьотр Исмаилович не беше затворил.

— Да — с готовност отвърна той.

— Не бихте ли могли да ми кажете точно по какъв въпрос я търсите — рязко попитах аз.

— Ще ми бъде трудно, защото въпросът е много сериозен. Но можете да предадете на шефката си, че не я търся по повод на общите ни дела. Въпросът е напълно делови — изрецитира той. Аз поех въздух и казах:

— Една секунда — отново включих музиката.

— Казва, че не е по повод на общите ви дела. Било по делови въпрос.

— Ама че мръсник! — възмути се Динка. — Мисли, че се крия от него, защото ме е страх, че ще си поиска парите.