Отсенки от себе си

Тя плъзна нещо по масата. Чифт игли, дълги, колкото ширината на човешка длан, прикрепени към метални спринцовки. Уакс вдигна едната.

— Инжектираш ли това в една кандра — обясни МеЛаан, — течността ще я накара да се разтрепери. За кратко време кожата и се избистря и разкрива коя е всъщност.

— Лесно — каза Уейн.

— С един проблем — продължи МеЛаан. — Ако забиете спринцовката в някой, който не е кандра, това ще го убие.

— Неудобно — каза Мараси, докато изучаваше другата.

— Да — съгласи се МеЛаан. — Работим над този проблем. Очевидно това е последното възможно средство, но ще я обездвижи за момент. Ако искате да откриете Паалм, преди да използвате спринцовките, можете да я хванете в лъжа. Не разполага с истинските спомени на човека, когото имитира. И обратното, ако видите някой, който не е Металороден, да използва определена способност, това също ще я издаде.

— Имам усещането, че ако използва уменията си в мое присъствие, така или иначе ще се простя с живота си — заяви Уакс.

Групата се смълча. Уакс взе двете спринцовки и ги прибра в кесията на оръжейния си колан. Мараси стенографираше разговора в един бележник — после трябваше да поиска от нея да му направи копие. Пристигнаха още питиета и не им поискаха заплащане. Какво беше направил Уейн преди идването на Уакс? Боеше се да попита.

Каква полза от това? помисли си обезсърчено той и в следващия момент кулата му се срина. Оръжие, което можеше да използва, само ако е сто процента сигурен кой е измамникът? Струваше му се недостатъчно. Кървящата можеше да е всеки. Да прояви всякакво умение. Кървящата беше древна, гениална и изобретателна.

— Тя има план — произнесе Уакс. — Не е просто луда, МеЛаан. Във всичко това има нещо повече.

— Все още си решен да я убиеш — каза МеЛаан и въздъхна.

— Ако ми се наложи. Защо се колебаеш? Точно една кандра би трябвало да е мотивирана повече от всеки друг този проблем да се разреши.

— Тя не е „проблем“ — каза МеЛаан. — Тя е живо същество. Да, искам да бъде спряна. Трябва да бъде спряна. Но… — тя се облегна назад, а после перна с пръст и събори малката си кула от подложки. — Останали са толкова малко от нас. Проклятие, от нас не е имало повече от пет или шестстотин и сме изгубили много в дните на Последното възнесение. Представи си цялата ти раса да се състои от триста души, блюстителю. Може би тогава ще се поколебаеш малко, преди да превърнеш някой от тях в шлака.

— Видът на това живо същество не би трябвало да е от значение — отсече Уакс. — Не ме интересува дали сте триста или трима; когато някой от вас започне да приковава хора към стените в моя град, лично го…

— Уакс — прекъсна го Уейн, докато балансираше шестия си етаж от подложки за бирени халби. — Премери си пулса, човече.

Уакс си пое дълбоко въздух.

— Съжалявам — каза той.

— Това пък какво беше — обади се Мараси, като размаха молив между него и Уейн. — Пулс?