Дванайсетата карта [bg]

— Трябва да стесним по някакъв начин границите на търсенето — измърмори Сакс.

Райм кимна замислено. Основната им цел в това разследване беше да хванат Извършител 109 с надеждата да издаде кой го е наел или да намерят доказателства, водещи към поръчители. Райм обаче чувстваше, че и тази следа е важна. Ако не намереха отговори в настоящето, трябваше да потърсят в миналото.

— Който и да е престъпникът, той явно знае повече от нас за случилото се през 1968 година. Тези факти — какво е знаел Чарлз, каква е била тайната му, каква е кражбата — сигурно ще ни наведат на следа. Искам повече информация за Ню Йорк по онова време, за Галоус Хайтс и „Потърс Фийлд“, всичко, което можете да откриете. — Спомни си още нещо и се намръщи; обърна се към Купър. — При първата справка за Галоус Хайтс намери някаква статия за една сграда недалеч оттук; фондацията „Санфорд“.

— Да.

— Пазиш ли я?

Мел Купър запазваше всички файлове. Статията от „Таймс“ се показа на екрана.

Райм я прочете и научи, че фондацията „Санфорд“ имала богат архив с материали за историята на Горен Уестсайд.

— Обади се на директора Ашбъри — нареди криминалистът.

— Кажи му, че трябва да прегледаме библиотеката му.

— Дадено.

Купър вдигна телефона.

— Някой трябва да отиде — добави Райм и вдигна вежди към Сакс.

— „Някой“ ли?… Май вече ме определи, без да теглим клечки.

Кой друг да отиде? Пуласки беше в болница. Екипът на Бел пазеше Джинива. Купър работеше в лабораторията. Селито беше с твърде висок чин, за да върши черната работа.

— Няма незначителни огледи — пошегува се Райм, — само некадърни криминалисти.

— Много смешно — намуси се тя; взе якето и чантичката си.

— Нещо важно — спря я Райм, този път сериозно.

Тя вдигна вежди.

— Вече напада и нас.

Имаше предвид полицията.

— Помнѝ оранжевата боя. Пази се от строителни работници… Е, не е зле да внимаваш с всеки.

— Ясно.

Сакс взе адреса на библиотеката и излезе.

Професор Матърс още веднъж прегледа писмата и другите документи и ги върна на Купър. Обърна се към Джинива:

— Когато бях на твоите години в училище не сме учили афро-американска история. Каква е програмата? Два срока ли го учите?

Тя се намръщи:

— Афро-американска история ли? Не учим такова нещо.

— Защо тогава се интересуваш от тези документи?

— Пиша есе по литература.

— Аха. Значи ще учиш афро-американска история следващата година.

Тя се подвоуми.

— Всъщност изобщо няма да уча такова нещо.

— Така ли?

Джинива явно усети някакво неодобрение.

— Със заверка е. Трябва само да присъстваш. Нямам нужда от такава оценка в дипломата.

— Няма да ти навреди.

— Какъв е смисълът? Все ни опяват едни и същи неща… „Амистад“, робовладелци, Джон Браун, законите на Джим Крау, делото „Браун срещу Комисията по образование“, Мартин Лутър Кинг, Малкълм Екс…