Дванайсетата карта [bg]

Бел и Джинива дойдоха след двайсет минути. Момичето бе настояло да придружи леля си до хотела, за да се увери, че всичко ще е наред.

Райм ѝ каза за Уесли Гоудс.

— Дошъл е да провери дали съм добре? Нали ви казах, че е добър човек. Ако се наложи да съдя някого, ще го наема.

Сакс донесе уликите от местопрестъплението и кимна за поздрав на останалите.

— Да видим какво има — нетърпеливо я подкани Райм.

Цигарата, използвана от престъпника за самоделната бомбичка, беше „Мерит“, обичайна марка. Беше запалена, но не пушена — по филтъра нямаше следи от зъби и слюнка. Това означаваше, че престъпникът вероятно не е редовен пушач. Нямаше отпечатъци, разбира се. Ластикът, с който я беше прикрепил за куршума, също не говореше нищо. В цианкалия нямаше производствени маркери. Киселината можеше да се купи от много места. Устройството бе изработено от обичайни за всяко домакинство предмети: бурканче, фолио, стъклен свещник. Нямаше следи, които да водят до определено място.

В пробите от изоставената къща, където се беше крил престъпникът, се откриха още следи от мистериозната течност от улица „Елизабет“ (Райм с нетърпение чакаше резултатите от изследването ѝ във ФБР). Освен това имаше люспици от яркооранжева боя, каквато се използваше за предупредителни знаци и табели. Сакс бе сигурна, че са от престъпника, защото ги бе открила на три различни места все около стъпките му и никъде другаде в опожарената постройка. Райм предположи, че се е предрешил като строителен или пътен работник. А може би това бе истинската му професия.