Зловеща паяжина [bg]

56

— Събуди се! — нареди далечен глас.

Острата миризма на амоняк изпълни ноздрите на Килкъни, атакува обонятелните му рецептори и изпрати свръхдоза възбуда към мозъка му. Миризмата прекъсна химически породената мъгла, която обгръщаше съзнанието му. Той бавно отвори очи.

Отначало всичко беше тъмно, после видя петна светлина. Зрението му постепенно започваше да се прояснява. Лежеше на пода на микробус, китките и глезените му бяха завързани. Задната врата беше отворена, а над него се бе надвесил някой и поднасяше пакет с ароматни соли под носа му.

— Идва на себе си.

— Събуди се — заповяда отново гласът.

Килкъни разпозна в мъжа, който го будеше — един от нападателите на летището. Той се отдръпна и друг мъж, облечен в смокинг, придружен от жена в черна рокля и шатуш10, пристъпи към вратата.

— Добре дошли в Париж, господин Килкъни. Аз съм Шарл Лафит. А това е д-р Доминик Мартино.

— Надявам се, ще ме извините, ако не стана.

— Разбира се — отговори Лафит. — Исках само да ви благодаря, че дойдохте тук. Така ми спестихте доста главоболия.

— Как по-точно? — попита Килкъни.

— Аз искам „ЮДжийн“, а вие ще ми я продадете.

— Как не.

— О, извинете ме. Сигурно използвам неправилното време. Ние вече договорихме условията на продажбата, които са доста щедри предвид скорошната девалвация на компанията.

— Вие сте луд.

— По-рано днес вие подписахте писмено заявление, с което поехте ангажимента да прехвърлите собствеността на „ЮДжийн“ на „Виеложик“. Сделката, разбира се, ще се извърши формално, след като Осуалд Иймс бъде признат за виновен за убийство и изпратен в затвора. Това беше целта на вашето пътуване до Париж.

— Странно, не си спомням да съм подписвал нещо днес.

— Не се учудвам — каза Лафит самодоволно. — Моят екип за връзки с обществеността ще даде изявление пред електронните агенции утре, за да съобщи новината.

— Заедно с моя некролог предполагам.

— Съвсем вярно.

— Защо откраднахте сондата „Пикел“? Нямало е как да знаете дали сме намерили нещо ценно в езерото Восток.

— Това беше пресметнат риск.

— Ами убийствата на Лойд Сътън и Фей Олсън също ли бяха пресметнат риск?

— Не — отговори Лафит. — Сътън беше склонен да преговаря, но Иймс отказа. Не ми остави избор.