Александрийската връзка [bg]

— Нито пък ти — вметна Пам. — А твоите мотиви какви са?

— Какво се е случило с рамото ти?

— Кой казва, че нещо се е случило?

Макколъм загреба от яйцата с вилицата и я поднесе към устата си.

— Държиш го, сякаш е счупено.

— Може и да е счупено.

— Добре, явно няма да ми кажеш. — Макколъм се обърна към Малоун. — Голямо недоверие проявявате към човека, който ви спаси кожите.

— Тя ти зададе интересен въпрос. Какви са мотивите ти?

— Да кажем просто, че ако открия нещо, ще се намерят хора, които да възнаградят усилията ми. Лично за мен това е пълна загуба на време. Но не мога да не се запитам защо разни хора се избиват така ожесточено. Някой знае нещо.

Малоун реши да пусне малко стръв.

— Този Път на героя, който спомена. Запознат съм с него. Следи, които водят към библиотеката. — Той направи пауза. — Уж.

— О, точно така е. Повярвай ми. Има хора, които са го изминавали. Не съм ги срещал, нито пък съм разговарял с тях, но съм чувал описания. Пътят на героя е съвсем реален, както и Пазителите.

Още една ключова дума. Мъжът бе добре информиран. Малоун насочи вниманието си обратно към английското хлебче и го намаза щедро с мармалад от сини сливи.

— И как можем да си помогнем?

— Ами например можеш да ми разкажеш защо ходи до Бейнбридж Хол.

— Заради „Видението на свети Йероним“.

— А, ето нещо ново. Би ли пояснил?

— Откъде си? — внезапно попита Малоун.

Макколъм се подсмихна.

— Още ли ме преценяваш? Е, добре, ще ти играя по свирката. Роден съм във великия щат Кентъки. В Луисвил. И преди да попиташ, ще си кажа. Не съм завършил колеж. Постъпих във войската. Специалните части.

— Тоест ако проверя, ще намеря данни за новобранец на име Джими Макколъм? Хайде, време е да кажеш истината.

— Колкото и да ми е неприятно да ти съобщя, имам си паспорт и кръщелно свидетелство и ще откриеш името ми и върху двете. Изкарах си службата. Уволних се с почести. Но какво значение има то? На мен ми се струва, че е важно само настоящето.

— Какво точно търсиш? — попита го Малоун.

— Надявам се, като открия библиотеката, да получа много, макар все още да не съм наясно с твоите мотиви.

— Този път може да се окаже доста труден.

— Ето първото смислено нещо, което изричаш.

— Имам предвид, че вероятно и други са тръгнали по следите.

— Я ми кажи нещо, което да не знам.

— Какво мислиш за израелците?

Малоун долови моментно учудване в погледа на Макколъм, което бързо изчезна заедно с усмивката, която разтегли устните му.

— Как обичам предизвикателствата!

Време беше да го разтърси.