Рискове на играта [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-339-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:
След кратко колебание Фарис отговори:
— Разбира се, защо не. Свалихме отпечатъците му и установихме, че е някакъв боклук с километрично досие. Казва се Кейси Мейнард. На трийсет и девет години е и е прекарал половината си живот в затвора. Започнал в рокерска банда с обичайните пиянски изпълнения и първия път влязъл в затвора, защото едва не пребил някакъв човек до смърт. Разбира се, Кейси не се поправил в затвора, вместо това получил основното си престъпно образование.
След първата си присъда се сдушил с други нищожества от Ричмънд, включил се в производството и продажбата на метамфетамини, участвал в няколко обира, при един от които го пипнали и го върнали в затвора. Докато лежал зад решетките за втори път, се съюзил с няколко кретени като него и бил заподозрян в убийството на друг затворник.
След затвора започнал да работи за един тип на име Харви Самюълс, който живее в Мъртъл Бийч, Южна Каролина. Самюълс е собственик на стриптийз клуб там и на няколко автосервиза, но всъщност е дребен мафиотски бос. Наел е няколко гении като Мейнард да продават наркотици и да крадат автомобили и мотоциклети, а ако някой иска да убие някого, Самюълс действа като посредник и наема хора като Кейси да свършат работата.
— Как разбрахте за Самюълс? — попита Ема.
— Когато видях, че шофьорската книжка на Мейнард е издадена от Южна Каролина и адресът му е в Мъртъл Бийч, се обадих на ченгетата там да видя какво могат да ми кажат. Сега е ваш ред.
— Подозирах, че човек от Мъртъл Бийч на име Ръсел Макграт ще се опита да убие Кембъл — отговори Ема, — затова наех „Бентън Секюрити“ да го охраняват. Бъди и Брайън работят за „Бентън“.
Демарко беше чувал за „Бентън Секюрити“. По същество бяха наемници и работеха предимно зад граница. Той предполагаше, че Ема познава някой от фирмата, например самия Бентън, бивш генерал от морската пехота и собственик на компанията.
— И въз основа на онова, което ми казахте — продължи да обяснява Ема на Фарис, — изглежда, Макграт е отишъл при този Самюълс и му е платил да убие Кембъл и, предполагам, жена му. Мейнард сигурно щял да влезе в къщата, да ги застреля и после да открадне някои неща, за да създаде впечатление за обир.
— Защо Макграт иска смъртта на Кембъл? — попита Фарис.
— Дълга история, но е свързана с търговия въз основа на вътрешна информация. Макграт се опасява да не би Кембъл да свидетелства срещу него.
— Добре — съгласи се Фарис, — но не можем да обвиним Мейнард в опит за убийство, защото вашите хора са го пипнали извън къщата и той няма да признае, че Самюълс му е поръчал да убие някого. Ще се върне в затвора за притежание на оръжие, а с неговото досие сигурно ще гони петдесетте, когато излезе.
— Няма ли да издаде Самюълс срещу намаляване на присъдата? — попита Ема.
— Не, защото според ченгетата в Мъртъл Бийч Харви Самюълс ще поръча да го убият.
— По дяволите! — изруга Ема. — Вече може ли да тръгваме, сержант? Бъди и Брайън извършиха граждански арест и дадоха показания пред хората ви. А когато Мейнард се изправи пред съда, те ще свидетелстват. Ако все още са в страната.
— Да, те могат да тръгват. Вие също. Но не искам да ги виждам повече да се навъртат в окръг Монтгомъри, въоръжени до зъби. Ако се опасявате, че животът на някой гражданин е в опасност, свържете се с нас.
Демарко последва Ема на излизане от полицейския участък и я видя как се здрависва с Брайън и с Бъди. След като те си тръгнаха, тя се извърна към него.
— Да вървим да поговорим с Кембъл.
— Добре, обаче ти защо…
Ема не му обърна внимание и се запъти към колата си.
Кембъл и съпругата му бяха в леглото, когато Ема и Демарко пристигнаха в къщата им. Полицаите ги бяха събудили, след като арестуваха Кейси Мейнард. Попитаха Кембъл дали го познава. Кембъл отговори, че никога не го е виждал, и благодари на полицаите, че са го заловили, без да подозира, че всъщност Мейнард беше обезвреден от двамата наемници на Ема. След като ченгетата си тръгнаха, Кембъл отново си легна, каза на жена си, че са големи късметлии и че трябва да започнат да включват охранителната система.
Когато Ема звънна на вратата в шест сутринта, Кембъл се появи по бяла фланелка и бяло долнище на пижама на червени райета. Приличаше на дебел Чичо Сам. Беше бос.
— Какво искате вие двамата, по дяволите? — попита той, като видя Ема и Демарко на верандата си. — И то по това време?