Рискове на играта [bg]

Автор: Лосон Майк
Серия: Джо Демарко #8
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-339-5
Переводчик: Надежда Иванова Розова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:

Aвторът на „Вътрешният кръг“, „Вторият периметър“, „Двойни игри“ и „Вътрешно разследване“. Джо Демарко, дипломиран юрист и син на известен мафиот, от години работи за конгресмена Джон Махоуни. Длъжността му е неясна, но целта му е съвсем конкретна — да решава проблемите на шефа. С всякакви средства. Но винаги успешно. Последната му задача обаче се оказва неочаквано трудна. И твърде лична. Една от дъщерите на високопоставения политик е обвинена от властите в злоупотреба с вътрешна информация и незаконна борсова търговия за милиони долари. Откъде е взела парите за това? И защо го е направила? Демарко трябва да изчисти името й и да държи медиите далеч от Махоуни. За съжаление се оказва, че всичко е истина — Моли се е пристрастила към хазарта и е загубила много пари. Собственикът на казиното е готов да опрости дълга й срещу едно бързо разрешение за строителство на нов търговски център. И сто милиона от федералния бюджет. Но Махоуни не се поддава на изнудване. Джо Демарко, човекът, който решава всякакви проблеми, отново е на ход.

Перейти на страницу:

— Искам адвокат — каза Мейнард. За трети път. Най-сетне получи отговор.

— Млъквай — нареди му единият тип.

Бе очаквал след пет минути да се появи полицейска кола, която да го откара в най-близкия арест. Обаче вече двайсет минути седеше на тротоара.

— Настоявам да ми обясните какво става — обади се той. Започваше да се плаши.

— Още една дума, и ще ти залепя устата със собственото ти тиксо.

Човече, нещо не беше наред!

Десет минути по-късно се приближи мерцедес и паркира до пикапа му. Отвътре излезе жена — слаба, по-възрастна, с къса руса коса. Тя поговори тихо с младите мъже — Мейнард не я чу какво казва, — после се приближи до него и попита:

— Кой те нае?

Мейнард се замисли над въпроса и след две секунди вече знаеше, че няма и дума да обели. Ако кажеше, че Харви Самюълс го е наел да убие двамата в къщата… е, това изобщо нямаше да му помогне. Само щеше да признае две престъпления. Първото беше незаконно влизане в чужда собственост: беше се промъкнал в нечий заден двор и беше залепил тиксо на стъклото. Не беше счупил прозореца, така че надали щяха да му лепнат опит за грабеж. Макар че не се знаеше. Резачката за стъкло можеше и да се окаже достатъчна за обвинение в опит за грабеж. Истинският проблем обаче беше пистолетът. Щяха да го върнат обратно в затвора, защото беше осъждан престъпник, който носи оръжие. Щеше да остане зад решетките най-малко пет години, може би дори повече с неговото досие.

Обаче ако предадеше Самюълс… Е, и от това нямаше да излезе нищо. Щеше да признае опит за убийство или заговор за убийство, а Самюълс щеше да отрече, че го е наел, разбира се. А после, когато отидеше в затвора, Самюълс щеше да наеме някой да го убие. Без съмнение.

— Кажи ми кой те нае и може да ти уредя някаква сделка — каза жената.

— Майната ти — отговори той и един от младите типове го изрита в ребрата.

— Мери си приказките — предупреди го той.

— Всичко е наред, Бъди — обади се жената.

Тя се отдалечи, звънна по телефона и пет минути по-късно пристигна полицейска кола. Две ченгета го натикаха вътре.

Когато телефонът до леглото му иззвъня, Демарко спеше — дълбок сън, в който телефонът се превърна в част от кошмара, който се разиграваше в главата му. Преследваше го безлика жена. Държеше ножици за подрязване на растения в костеливите си ръце, само че острите й рамене бяха дълги около два метра, имаха формата на ятагани и от тях капеше кръв. Звънът на телефона се превърна в писък на банши, излизащ от мястото, където би трябвало да бъде устата на безликата жена. Прозвучаха шест сигнала, преди той да отговори.

— Ало? — дрезгаво се обади Демарко.

— Чакам те в полицейското управление на окръг Монтгомъри. Намира се на Уисконсин авеню в Бетезда — казаха му отсреща и затвориха.

Обаждаше се безликата жена от съня му.

Демарко откри Ема и двама яки млади мъже в някакво помещение в полицейското управление, което много приличаше на стая за разпити. Лицата на двамата млади мъже бяха боядисани с камуфлажни бои, а кобурите на коланите им бяха празни. Когато Демарко попита какво става, Ема отговори:

— Ще разбереш след минута. Не ми се разказва два пъти.

— А тези кои са? — посочи той с палец двамата здравеняци.

Ема не му обърна внимание, а двамата мъже го изгледаха кратко и отместиха погледи.

Брееей!

Десет минути по-късно в стаята влезе униформен полицай, към шейсетгодишен. На десния му ръкав имаше сержантски нашивки и табелка с името: Дж. Фарис. Той дръпна един стол и седна срещу тях.

— Кой е този? — попита той Ема.

— Адвокатът ми. В случай че ни потрябва.

Демарко познаваше истинския адвокат на Ема. Беше от класата на Даниъл Кейн или дори една класа над него.

— Добре — съгласи се Фарис. — Обяснете ми какво става. — Той посочи младите мъже. — Тези двамата очевидно не са от някакъв доброволен отряд за гражданска защита, така че защо са наблюдавали къщата на Кембъл?

— Ще ви обясня всичко, което мога, сержант — поде Ема, — но бихте ли ни казали нещо повече за мъжа, когото заловихме при опит да проникне в къщата на Дъглас Кембъл?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?